През настоящата 2025 г. се навършват 65 г. от създаването на трите лесозащитни станции в страната ни. Те са създадени с решение на Министерството на горите и горската промишленост след проучване на европейския опит и по предложение на проф. Димитър Стефанов, инж. Боньо Петков, инж. Тодор Балов, инж. Васил Вътов, инж. Боян Александров и доц. Иванка Даскалова. Необходимостта от създаването на специализирани звена за проучване и анализиране на здравословните проблеми в горите, както и разработване на мероприятия за оздравяването на горите, е посочено за първи път през 1948 г. в лекция от проф. Димитър Стефанов изнесена в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. При възникването на идеята за създаването на лесозащитните станции, акад. Мако Даков подчертава, че те трябва да бъдат мост между науката и практиката. Историята и достиженията в лесозащитната наука за първите 60 години от създаването и бяха представени на проведената Международна научна-практическа конференция по повод 60 години от създаването на Лесозащитните станции в България през 2020 г. Изнесените доклади на конференцията са публикувани в специално издание на научното списание „Наука за гората“ на Института за гората при БАН.
Създадените лесозащитни станции започват работа на 1 март 1960 г. Районът на дейност на Лесозащитна станция – гр. София включва горите в част от Северна България и Югозападна България. Лесозащитната станция в гр. Варна, отговаря за североизточната и източната част на страната, а ЛЗС – гр. Пловдив отговаря за част от южна България. Това райониране не е променяно вече 65 години.
Понастоящем те са специализирани териториални звена към Изпълнителната агенция по горите, с компетенции в областта на защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди и подпомагат лесовъдите в създаването и отглеждането на здрави, устойчиви и високопродуктивни гори. В резултат на организираната лесозащита в последните 65 г. понастоящем в годишните лесопатологични прогнози с необходимите лесозащитни мероприятия се предвиждат площи от порядъка на хиляди декари, което е изключително малко на фона на милионите декари третирани през миналото столетие. Утвърдените лесопатологични прогнози от 2006 г. насам се публикуват на интернет сайта на Изпълнителна агенция по горите на следния адрес: https://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/6/index, а повече полезни материали, лесозащитни новини и лесозащитен календар с информация за различните видове вредители и повреди в страната ни може да се намери на https://calendar.iag.bg/
Предизвикателствата, пред които е изправена лесозащитната практика в страната ни към момента са в резултат на различни фактори, сред които е динамичността в климатичните условия. Предвид дълговечността на горско-дървесната растителност адаптирането към климатичните промени е много бавна. Тя изисква правилно и своевременно провеждане на профилактични мерки – лесовъдски, агротехнически и биологични, осигуряващи предпазване, ограничаване и предотвратяване на появата и развитието на болести, вредители и други повреди. Дейността и функциите на Лесозащитните станции са разписани в Наредба №9/2019 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди към Закона за горите. Предвид голямото разнообразие на растителни, климатични и географски условия в страната, всяка станция има специфични фитосанитарни проблеми в района си на дейност. Освен целогодишното извършване на лабораторни анализи, наблюдения, лесопатологично обследване в горски територии и лесопатологичен мониторинг в стационарни обекти, дейността на лесозащитните станции е обвързана с биологичните особености на основните вредители в българските гори. Постоянна е комуникацията и съвместната работа с учените от Института за гората и Лесотехническия университет. Създадената организация е работеща вече 65 г. и спазването й прави дейността им актуална и към момента.
(Материалът подготви: д-р инж. Петя Матева, главен експерт в дирекция „Горско стопанство“, ИАГ)