Природен парк „Врачански Балкан“ е обявен за природен парк със Заповед № 1449/21 декември 1989 на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на Международния съюз за защита на природата паркът е отнесен към пета категория „Защитени ландшафти и природни паркове“.
Природен парк „Врачански Балкан“ е втория по големина от природните паркове в България. Паркът е известен със специфичния си карстов релеф – високи варовикови скали, пропасти, пещери, скални венци и отвеси. Флората на Природен „Врачански Балкан” включва около 1100 вида висши растения, което е 28% от българската флора. На територията на парка са разпространени български и балкански ендемични видове сред които са: йорданова камбанка (Campanula jordanovii), келереров центрантус (Centranthus kellereri), ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii) и велчево плюскавиче (Silene velcevii). Всички те са с ограничено разпространение в страната, а находищата на келереровият центрантус (Centranthus kellereri) и велчевото плюскавиче (Silene velcevii) са приблизително една втора от глобалната популация на тези видове. По-интересни от балканските ендемити са: балкански страшник (Acanthus balcanicus), скален равнец (Achillea ageratifolia), румелийско лъжичниче (Armeria rumelica), златистолюспеста метличина (Centaurea chrysolepis), жълта звездоглавка (Cephalaria flava) и др.
По отношение на бозайната фауна Природен парк „Врачански Балкан” се отличава с относително голямо видово богатство, което може да се обясни с височинния градиент и най-вече с наличието на разнообразни местообитания: влажни и сухи широколистни гори, карстови терени, ливади, пасища, крайбрежия на реки и др. От общо 36 вида бозайници, 9 са защитени на национално ниво (Червена книга на България, Закон за биологично разнообразие), 20 на европейско и 9 на световно ниво, някои от които са: горски сънливец, белогръд таралеж, язовец, видра, черен пор, дива котка, сърна и др. Високата степен на окарстеност на Врачански Балкан, както и наличието на добра хранителна база от насекоми предполагат богатството на прилепната фауна. На територията на парка се намират част от най-забележителните прилепни пещери в България. Непещерните видове прилепи могат да бъдат наблюдавани в постройки, скални струпвания и др. Старите широколистни гори на парка са най-важното местообитание на редките бехщайнов нощник и широкоух прилеп. Досега на територията са установени 30 вида прилепи от общо 33 вида установени за България.
На територията на парка са установени общо 181 вида птици. От тях защитени от Закона за биологично разнообразие са 157 вида, а броят на видовете попадащи в различните международни природозащитни конвенции и директиви опазващи птиците е 173.
Благодарение на многогодишни усилия от страна на Дирекцията на парка и редица национални и международни организации във Врачанския балкан беше възстановена популацията на черния и белоглав лешояд. В момента природния парк е дом на над 100 лешояда, които освен своята екологична функция са и впечатляваща гледка за посетителите и туристите в региона.
Природен парк „Врачански Балкан“ е и един от най-важните райони за пеперуди в България. Тук се срещат Червен аполон, Голям аполон, Дневно пауново око, Голям полумесец и др.
Освен като национално богатство Природен парк „Врачански Балкан“ е ценен и като част от европейското природно наследство. Почти цялата му площ е защитена от Националната екологична мрежа „Натура – 2000“ в рамките и на Директивата за птиците (2009/147/ЕО) и Директивата за местообитанията (2013/79/ЕО)
На територията на парка има изградени множество кътове за отдих, заслони, информационни табели и тематични маршрути. Една от най-популярните и най-посещаваните еко пътеки в България се намира над с. Згориград- еко пътека Боров камък. Атрактивни мостчета и стълби водят до 65-метров водопад, пълноводен почти през цялата година. Маркираните маршрути, множеството природни и културни забележителности привличат туристи през цялата година. Сред най-популярните обекти са: пещера Леденика, природна забележителност Ритлите, Черепишки манастир „Успение Богородично“, скален манастир „Свети Иван Пусти“, Лакатнишките скали, скалните отвеси на Кобилини стени, връх Околчица и лобното място на Христо Ботев и много други.
(източник: ДПП „Врачански Балкан“)
