25 години Природен парк „Рилски манастир“ – хармония между природа и духовност

На 20 юни 2025 г. отбелязваме 25 години от създаването на Природен парк „Рилски манастир“ – защитена територия, съчетаваща изключително природно богатство и вековно духовно наследство.

Защитата на горите около Рилския манастир води началото си още от 1966 г., когато държавната тогава гора около Рилския манастир е обявена за защитена местност (Заповед № 407/9.02.1966 г. на КОПС към МС, ДВ. бр. 3/1966 г.). По– късно със Заповед № 307/10.04.1986 г. (ДВ, бр. 34/29.04.1986 г.) на КОПС е обявен резерват “Риломанастирска гора”. Настоящата територия на Природен парк “Рилски манастир” е била част от обявения със Заповед № 114/24.02.1992 г. на МОС Народен парк “Рила”, който включва и резервата. След влизане в сила на Закона за защитените територии (1998) Народен парк “Рила” става Национален парк със същото име. Със Заповед РД-310/26.06.2000 г. на на министъра на околната среда и водите, частта от Национален парк “Рила”, попадаща на територията на община Рила е прекатегоризирана в Природен парк “Рилски манастир”, обхващаща над 25 000 хектара от западния дял на Рила планина.

Разположен на надморска височина от 750 до 2713 м, с най-висока точка връх Рилец, паркът е едно от малкото места в България, където човек може да се докосне до автентичната планинска природа, недокосната от времето.

ПП “Рилски манастир” представлява уникално единство от най-дълбоката и мащабна планинска долинна система в страната, столетни гори и впечатляващи скални масиви, голям брой планински езера и най-разнообразна линия на хоризонта, като приютява едни от най-драматичните и емоционално въздействащи ландшафти в България. Територията на парка е едно от трите най-значими планински места в България, естествен източник и резервоар на води, като представлява най-значимият източник на вода за Югозападна България и част от Тракийската низина.

Той включва и резерват „Риломанастирска гора“ – 14% от цялата площ, където вековни смърчови и борови гори пазят биологичното разнообразие в неговата най-чиста форма.

Природен парк „Рилски манастир“ е единствената защитена територия в страната, чиято по-голяма част – над 70% – е притежание на Българската православна църква, чрез Рилската света обител. Тази уникална връзка между духовност и природна защита превръща парка в модел за хармонично съжителство между човека и природата.

Паркът е дом на 85 типа местообитания – 21% от всички установени в България по програмата CORINE, включително четири уникални за Палеарктика. Той е част от мрежата Натура 2000 и от програмата CORINE Biotopes на Европейския съюз, благодарение на което е сред най-ценните природни територии на континента.

На територията му се срещат:

• над 1400 вида висши растения – близо 39% от цялата флора на България;
• 110 реликтни вида, 49 включени в Червената книга и 27 български ендемити;
• 202 вида гръбначни животни, сред които 122 вида птици и 52 бозайника;
• 2475 вида безгръбначни.

Природен парк „Рилски манастир“ е втората най-посещавана защитена територия в страната след Природен парк „Витоша“. Благодарение на уникалното съчетание от природна красота и културно-историческо наследство, той е притегателно място за туристи от цял свят.

В Природният парк, както и в Рилския манастир преобладават еднодневните туристи. Като цяло най-често срещаният мотив за пътуване до Природния парк може да се обобщи в съчетанието на посещение на манастир и свещени места и природа – съчетание, което вдъхва у посетителя чувство на преклонение и значимост.

Туристически и образователни маршрути

Популярни туристически пътеки:

• Рилски манастир – Мальовица
  Рилски манастир – Седемте Рилски езера
  Рилски манастир – Радовичка река – хижа „Македония“
• Международен маршрут Е-4 (Пиринеи – Алпи – Олимп)
  Част от дългия европейски туристически път, който преминава и през територията на парка.

Ботанически маршрути:

• Кирилова поляна – Сухото езеро (част от маршрут Е-4)
  Продължителност: около 2 часа умерен ход
  Денивелация: около 400 м
  Първата трета от пътеката е по-стръмна, след което преходът става по-лек и хоризонтален. Маршрутът е маркиран с бяло-зелено-бяло и снабден с насочващи стрелки и информационни табели. По него могат да се наблюдават характерни за района растителни видове като ендемичните бяла мура и планински явор, както и лечебни растения като шипка и малина.
• Кирилова поляна – Рибни езера – Смрадливо езеро
  Продължителност: около 5 часа
  Денивелация: около 700 м
  До кота 2000 м се стига с моторно превозно средство по чакълиран път, след което преходът продължава пеша по добре маркирана пътека (бяло-жълто-бяло). Маршрутът преминава през характерни местности с богато растително разнообразие. Туристите могат да наблюдават видове като живовлек, водно лютиче, планинска камбанка, незабравка, жълта и петниста тинтява и много други.

Образователни тематични маршрути:

• Дендрологичен маршрут „Бачкова чешма – Гробът на св. Иван Рилски“
  Представя над 35 вида дървесни и храстови видове, обозначени с информационни табелки на български и латински език.
• Маршрут „Културноисторическото наследство на Рилски манастир“
  Включва посещение на главната църква, музейната сбирка, старата магерница и постницата „Св. Евангелист Лука“, по живописна пътека през резерват „Риломанастирска гора“.

През изминалите 25 години усилията на парковата дирекция са насочени към съхраняване на биологичното разнообразие, развитие на устойчив туризъм и поддържане на баланса между духовното и природното наследство. Поставяйки в центъра си Рилския манастир – светиня на българския дух, паркът продължава да бъде жив пример за съвременно опазване на природата, съчетано с историческа и духовна значимост.

Днес, четвърт век след своето обособяване, Природен парк „Рилски манастир“ ни напомня, че опазването на природата е не само отговорност, но и привилегия – да съхраним това, което природата и историята щедро са ни дарили.

(Материалът подготви: д-р Райна Пашова, главен експерт в ДПП „Рилски манастир“,  снми и видеоматериал ДПП „Рилски манастир“)