Природен парк „Персина“ е създаден на 4-ти декември 2000 г. Обявяването му цели съхраняването и възстановяването на крайдунавски влажни зони и запазването на естественото състояние на многобройните острови.

Защитени територии и зони

Поддържан Резерват „Персински блата“

Обявен със Заповед №1106/02.12.1981 г. на КОПС с цел запазване на типични дунавски блата и характерна блатна растителност, заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гьски. Общата му площ е 385,2 ха и включва следните територии: „Писченско блато“ с площ 182 ха, „Мъртвото блато“ с площ 122,6 ха и „Старото блато“ с „Дульова бара“ с площ 80,6 ха. Със заповед №РД-393 / 15.10.1999 г. резерватът е прекатегоризиран в Поддържан резерват със същото име и площ. . Поддържан резерват „Персински блата“ е влажна зона с международно значение; истински рай в миналото за многочислени колонии от блатни птици – рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гьски; гнездовище на немия лебед; уникално есенно сборище на черния щъркел за страната. В резервата могат да се видят редките и изчезващи растителни видове джулюн, четирилистно разковниче, плаваща лейка, жълти какички, водянки, насекомоядната мехурка.

Защитена местност „Персин – изток“

Защитена местност „Персин – изток“ обхваща най- източните девствени места на о. Персин, представляващи непроходими мочурища и просторни стари върбово-тополови гори и съобщества от трастика и папур. Обявена е през декември 1981 г. с площ 718,9 ха.

Защитена местност „Персин“

През 2012 година със заповед на Министъра на околната среда и водите е прекатегоризирана буферната зона на Поддържан резерват „Персинаски блата“ в Защитена местност „Персин“ с територия от 5 513 хектара. Целта за обявяване на територията за защитена е опазване на заливаемите територии, характерна блатна растителност и биоразнообразие.

Резерват „Китка“, о. Китка

Обявен със Заповед № 1106/02.12.1981 г. с площ 25,4 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел /Halliaeetus albicilla/.

Резерват „Милка“, о. Милка

Обявен с ПМС № 849/28.03.1948г., Заповед 2245 от 30.12.1956г. Площта му е 30 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел /Halliaeetus albicilla/

Защитена местност „Кайкуша“

Обявена със Заповед № 438/02.08.1978г., с площ 240 ха . Включва остатьк от влажна зона в бившата Свищовско-Беленска заливна низина. Обявена е с цел запазването на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове, както и характерния облик на района.

Защитена местност „Плавала“

Обявена през м. април 1976 г. с площ 28,1 ха. представлява находище на растението Обикновен сладник. Находището се намира в землището на гр. Никопол. Наричано още сладък корен, гол сладник или сладник, растението е представител на сем. Бобови и достига височина 1 м. Голият сладник се отглежда, заради неговите корени. От тях се извлича екстракт, съдържащ голямо количество глициризин (подсладител, повече от 50 пъти по – сладък от захарозата, който има и лечебни свойства). Използва се за подобряване на вкуса на различни медикаменти, както и в безалкохолни напитки и бонбони , като известната в България в миналото безалкохолна напитка „Етър“.

Природна забележителност „Скална църква“

Обявена е през 1976 г. с площ 1 ха. Природна забележителност „Скалната църква“ се намира в местността Плавала в землището на гр. Никопол. Църквата е изсечена във варовика, по стените изобилстват стари надписи и рисунки от епохата на задържането на християнството. „Скалната църква“ е трудно достъпна през по – голяма част от годината, което е свързано с месеците на пълноводие на р. Дунав.

Вековни дървета

2 бели тополи, намиращи се на о. Персин, обявени през 1975г., на възраст над 180 г.
Бяла върба, намираща се на о. персин, на възраст 125г., обявена през 1975г.
Група от 15 тополови дървета, намиращи се на о. Персин, на възраст 150 – 200 г., обявена на 12.03.1975г.
Летен дъб в местността Плавала, землището на гр. Никопол.

Растителни видове

Природен парк „Персина“ попада в Дунавския биогеографски подрайон, който е част от Европейско- Западносибирската област на Палеоарктичното биогеографско царство. Описани са 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. В островните блата, отводнителните и наводнителните канали се срещат разнообразии растителни формации. Естествените горски съобщества са представени от различии асоциации, доминиращи от върби, с най-голяма площ от бяла върба / Salix alba I. Крайбрежните зони подложени на заливане се характеризират с различии формации на бялата / Salix alba I и тричинковата / Salix triandra I върба и ракита / Salix purpurea I. В дървесния етаж на тези съобщества участват още черната / Populus nigra I и бялата топола / Populus alba I, полски ясен / Fraksis oxycarpa I, полският и белият бряст / Ulmus minor и Ulmus laevis/. Уникалният лонгозен характер на тези съобщества се дължи на добре развитите завеси на дивата лоза и хмела / Vitis silvesths, Humulus luputus I.
Представители на храстовия етаж на естествените гори са къпината, глогът, кучешкият дрян, червената калина, чашкодрянът, аморфата IRubus caesius, Crataegus monogina, Cornus sanguinea, Viburnum opulus, Euonimus europeus, Amorpha fruticosa I. Откритите пространства са заети основно от троскот , издънкова полевица , камъш / Cynodon dactylon, Agrostis alba, Stripus mishelianus I и др. Голямо е и разнообразието от рудеална растителност. Сред най- често срещащите се видове са представители от рода на лопените / тъмен, лечебен и копринено-влакнест /, пълзящ пирей, миши див ечемик, склерохлоа ливадна метлица, сплесната ливадина, мека овсига и дългоосилеста овсига / Verbascum blataria, V. phlomoides, V. lyhnitis, Elymus repens, Hordeum murinum, Sclerohloa dura, Poa pratense, Poa compressa, Bromus molis, Bromus sterilis I.

ПП Персина е важно място за съхранение на популациите на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция като водната лейка / Salvinia natans/ , дяволския орех / Trapa natans / и четирилистното разковниче / Marsilea quadrifolia / или вписани в Червената книга на България като триръбест ръждавец, щитовидна какичка , обикновена мехурка, жълта и бяла водна роза , блатното кокиче, блестящата млечка / Potamogeton trichoides, , Nymphoides peltata, Utricularia vulgaris, Nymphaea alba, Nuphar lutea, Leucojum aestivumq Euphorbia lusida I и други.

Животински видове

В зоогеографско отношение територията на ПП Персина попада в Дунавския район на Евросибирската подобласт. В Парка се срещат около 1100 животински вида, включително 250 зоопланктони и 99 зообентосни вида, както и над 770 вида безгръбначни с 35 вида охлюви и 16 вида миди. Най-разпространените риби са: дунавски щипок / Cobitis bulgarika /, дунавска мряна / Barbus barbus /, говедарка / Lota lota /, косат / Abramis balerus /, морунаш / Pelecus cultratos /, малка и голяма вретенарка / Zingel steber и Zingel zingel /, бибан / Aserina cernua /.Срещат се 11 вида земноводни, с най-типични представители : водна жаба / Rana ridibunda /, зелена водна жаба / Rana esculenta /, балканска чесновница / Bufo bufol /, бумката / Bombina bombina / и жабата дървесница / Hyla arborea /. Единствено тук се среща и ендемичния дунавски тритон / Triturus cristatus dobrogicus / От влечугите най-широко разпространени са обикновенната водна змия / Natrix natrix /, кримския гущер / Lasetra taurika / и змията пясъчница / Eryx milliaris /. Срещат се и три вида костенурки: мавританска костенурка / Testudo graesa /.гръцка сухоземна костенурка /Testudo hermanii / и обикновенна блатна костенурка / Emys orbicularis /.

Най-голямото богатство на парка са птиците. Описани са над 200 вида и почти всички имат консервационен статус. Беленският комплекс от острови е определен като един от петте най-важни за региона местообитания на големия корморан /
Phalacrokorax carbo /, малкия корморан / Palacrocorax pygumeus /, нощна чапла / Nycticorax nycticorax /, гривеста чапла / Ardeola ralloides /,малка бяла чапла/ Egretta gatzetta/, голяма бяла чапла / Egretta alba /, червената чапла /Ardea purpurea/, лопатарката / Platalea leucorodia /, блестящият ибис / Plegadis falcneus /, белооката потапница / Aythya nyroca /, речната и белочела рибарка / Sterna hirundo u Sterna albifrons/. В миналото / 1968-1971 г./ се е намирала една от най- многочислените чаплови колонии, която изчезва поради безпокоиството и нарушаване на хранителната база след изграждането на дигата на острова. Сега се наблюдава смесена колония разположена на румънски остров / при км. 573, срещу носа на остров Голяма Бързина / съставена от малък корморан / Palacrocorax pygumeus/, голям корморан / Phalacrocorax carbo/, нощна чапла / Nycticorax nycticorax/, гривеста чапла / Ardeola ralloides /,малка бяла чапла/ Egretta gatzetta /, лопатарки / Platalea leucorodia/. Счита се, че тази колония е пряк наследник на описаната на остров Персин през 70-те години на XX век и има всички шансове да се завърне при възстановяване на влажните зони.
На територията на ПП Персина са регистрирани 5 гнезда на морски орел /Haliaetus albicilla/ и две двойки от този вид птици.
Беленският комплекс острови е определен като едно от петдесетте орнитологично важни места в България. Обявен е за Рамсарско място през септември 2002г., най-голямото в България с обща площ 6898 па.Големия брой гнездящи, зимуващи и почиващи по мреме на миграцията птици го характеризират като орнитологично важно място от европейско значение. ПП Персина е „дом“ за световно застрашени видове като: малкия корморан / Palacrocorax pygumeus /,червеногушата гьска /Branta ruficollis/, белооката потапница /Aythya nyroca /, ливадния дърдавец /Crex crex /, къдроглавия пеликан /Pelicanus crispus/, мочурното шаварче /Acrocephalus palustris/ и други. Заливните гори, затоните и блатата на островите са неделима част от дунавския миграционнен коридор, който е от първостепенно значение за разпространението на много безгръбначни, риби и рибоядни видове птици по време на гнезденето и есенните им миграции.
От бозайниците, обитаващи тези биотопи, трябва да бъде посочена включената в Приложение II на Бернската конвенция речна видра ILutra lutral. Други характерни представители на бозайниците са различии гризачи, сърни /Capreolus capreolus/, черен пор /Putorius putorius/, лисица /Vulpes vulpes/ . Дивата свиня /Sus scrofa/ впечетлява с многочислената си популация.

(източник и фотографии: ДПП „Персина“)