На 1 май 1880 година с Указ № 285 на княз Александър I – княз на България е назначен за горски лесничей на Търновска губерния Кирил Николов. Тази дата е установена в Централния държавен архив и се счита за начало на създаването на регионална държавна горска администрация за регион Велико Търново. Указът гласи: „Да назначим Кирил Николов за лесничей на Търновската губерния с годишна плата от 3000 франки и още 1000 франки разядни, от 1 май тази година. Изпълнението на указа възлагам на министъра на финансите Петко Каравелов“. Велико Търново е втората губерния в страната, след Варна, в която е създадена държавна горска администрация.
Административно-техническата служба по горите във Велико Търново се създава още през първите години след Освобождението. В края на 1878 г. Министърът на финансите нарежда на съответните губернатори да бъдат назначени стражари за опазване нагорите. През 1879 г. към Министерството на финансите е създадена централна горска служба „Отделение за надзор на лесовете“, като площта е разпределена на горски губернии, чиито граници съвпадат с тези на административните губернии.
През периодът 1878-1890 г. има доста промени и един от най-неизяснените в историята на горското стопанство в България. През този период два пъти се приема и отменя Закона за горите( 1883 г. и 1889 г ). През 1884 г. се учредява Горско управление към Министерството на финансите, а през 1885 г. Народното събрание закрива длъжностите на лесничеите, включени в бюджета на държавата. Със закона на горите от 1889 г. за всеки окръг се предвижда по един горски инспектор и в случай на нужда един или няколко помощника. Горските инспектори са назначавани със специално образование по лесовъдство.
В щата на централното горско ведомство съществуват 12 горски инспектори, в това число и на Търновски окръг. Тогава центърът на регионалната горска администрация е бил също Велико Търново и службата е носела името Районна горска инспекция. През годините наименованието е променяно: Окръжна горска инспекция, Районна горска инспекция, Районна дирекция по горите, Окръжно управление на горите, Комбинат за дърводобив и дървообработване, Горскопромишлен комбинат, Горскостопански комбинат, Държавна фирма „ Мазалат“, Регионално управление на горите и днес – Регионална дирекция по горите.
Ръководители на Регионалното управление по горите – Велико Търново през годините са били:
инж. Кирил Николов (1880-1890 г.), инж. Йордан Митрев (1898, 1903-1905), инж. Ст. Панайотов (1906), инж. В. Писаров (1940), инж. Димитър Бръмбаров ( 1946-1951), инж. Борис Начев, инж. Йордан Терзиев (1954-1971), инж. Христо Топалов (1971-1976), инж. Михаил Калимеров (1976- 1981), инж. Христо Христов ( 1981-1991), инж. Цветан Търнев ( 1991-1994), инж. Иван Гунчев (1994-2003), инж. Параскев Радев (2003-2009 г.), инж. Николай Николов (2009-2023 г.), инж. Диляна Пиронкова (2023-2024 г.), в момента е Радослав Славов. Всеки един от тях по един или друг начин е допринесъл за утвърждаване на престижа на професията и професионалното стопанисване на горите на територията, попадаща в териториалния обхват на Регионалната дирекция по горите – Велико Търново.
С възхищение можем да отбележим, че инж. Йордан Митрев е един от основоположниците на залесяването в България, известен е със залесяванията около Кюстендил и Ловеч. Той слага началото на значителните залесявания около Велико Търново. От тогава са стаите борови култури върху хълма Света гора, край Висшето Военно училище и в квартал „Картала“.
Регионалната дирекция по горите – Велико Търново, заема части от Северна Средна Стара Планина, Предбалкана и Дунавската равнина с надморска височина от 18 до 1971 метра. Дейностите по стопанисване и контрол се осъществяват върху горите на две области – Великотърновска и Габровска област. Почвено-климатичните условия в региона на Регионалната дирекция по горите – Велико Търново са разнообразни и определят вида и състоянието на горите, които се стопанисват от седем държавни горски стопанства: ДГС „Буйновци, ДГС Елена, ДГС Горна Оряховица, ДГС Свищов, ДГС Габрово, ДГС Плачковци, ДГС Болярка и едно държавно ловно стопанство ДЛС Росица.
Многообразието на дървесни видове на територията на Регионалната Дирекция по горите в голяма степен зависи от надморската височина и се определя от основните широколистни видове- бук, цер, зимен дъб, габър, липа, дива череша, явор, ясен, брекиня, червен дъб, акация, келяв габър, топола и иглолистните , изкуствено внесени бял и черен бор, смърч, атласки кедър, веймутов бор, дугласка ела и други.
Целта на извежданите горскостопански мероприятия е не само добива на дървесина, но и преди всичко подобряване на устойчивостта на насажденията, естественото възпроизводство и запазване на защитните и рекреационни функции на гората.
(Материалът подготви: инж. Петя Атмаджова)
125 ГОДИНИ – ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ЕЛЕНА
През 1900 г., когато броят на горските стопанства в България е нараснал от 25 (1889 г.) на 45, като самостоятелна административна единица е обособено Еленското държавно горско стопанство. Има данни, според които в гр. Елена е имало лесничейство много преди това. Със Закона за горите от 1883 г. е била учредена комисия със задача да опише държавните гори и да ги отдели от общинските и частните. През 1884 г. по-голямата част от държавните гори вече е била описана. През същата година е описана държавната гора Росица, а през 1888 г. – гората Плачковци. Тогава вече се е знаело, че най-много държавни гори в България има в Еленска околия – 10 комплекса, между които Костел, Бяла крава, Мийковци.
Пръв лесовъд на Еленското лесничейство е бил Димитър Мечкаров, служил от 1900 до 1918 г. След него последователно лесничеи са били Михаил Михайлов от Шумен и Стефан Ламбрев, а от 1925 г. тук са служили и лесничеите Никола Кожухаров, Хараламби Тодоров и Атанас Костов. Последователно оглавяват горското стопанство Ангел Лясков, Йордан Йорданов, Сава Попов, Евгени Милакиев, Георги Цонев, Тодор Чиплаков и др.
135 ГОДИНИ ОТБЕЛЯЗВА И ДЪРЖАВНОТО ГОРСКО СТОПАНСТВО В ГАБРОВО
През 1890 г. то е имало 2 разсадника с площ 6 дка, в които са отгледани 1619 иглолистни фиданки на възраст 3 години и 334 широколистни на възраст повече от 4 години. Тази година може с положителност да се вземе за начало на съществуването на габровското лесничейство като отделна административна единица. Може да се предполага, че то е съществувало и малко по-рано, тъй като в 1883 г. числото на лесничеите, т. е. и на лесничействата, от 5 нараства на 14, а в 1890 те са били вече 53.
ДЪРЖАВНОТО ГОРСКО СТОПАНСТВО В СЕВЛИЕВО ТАЗИ ГОДИНА НАВЪРШВА 135 ГОДИНИ
След Освобождението до 1900 г. Севлиево е бил окръжен град и през 1890-1891 г. севлиевският окръжен управител Христо Драганов докладва, че са установени площите на горите по видове собственост и околии съответно по лесничейства и в повечето от селата са създадени общо 62 пепиниера (горски разсадници), в което се произвеждат фиданки от акация, бреза, бял бор, черен бор, ела, смърч и др. Първите залесявания от 1889 до 1893 г. са в с. Млечево – 800 дка, и в с. Градница – 480 дка. След 1900 г. Севлиево не е вече окръг. По-голямата част от територията му преминава към Търновски, а западната – към Плевенски окръг (Троянска околия).
(Материалът подготви: инж. Иван Гунчев)