Първострoителят на Българското горско опитно дело Тома Захариев Христов е роден на 7 март 1884 г. в китния подбалкански град Прилепь (тогава в пределите на османската империя).

Сложната политическа и икономическа обстановка след освободителната руско-турска война принуждава много български семейства да се преселят от старата Родина в Матицата България.

Завършил успешно Софийската класическа гимназия, през 1902 г. заминава да следва Лесовъдство в Петербург (Русия) в Лесной университет. Запленен от възгледите на проф. Г. Ф. Морозов „ … свързани с биологията, сложните порядки и спецификата на горската биосистема“ продължава обучението си в лесостепите на Пермска губерния. В България се завръща като „учен-лесовъд І разред“. В началото на февруари 1908 г. постъпва на служба в Софийското административно лесничейство, след което е преместен във Варненското общинско, а по-късно (1912 г.) в държавната гора „Генишь-ада“.

По време на войните (1915-1918 г.) служи като подофицер, а след демобилизацията е преназначен като Инспектор по арондирането (1920 г.) и главен инспектор по измерване и уредба на горите към министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ).

В годините 1922-1925 Тома Захариев преподава в открития двугодишен курс за лесовъди-полувишисти. В същото време е съосновател (от 1919 г.) и учител в държавното техническо училище „Цар Борис ІІІ“. Като главен инспектор при МЗДИ е командирован (след конкурс) с едногодишна стипендия на Рокфелеровата фондация в Швейцария, Австрия и Швеция на специализация по лесовъдство с опитно дело.

След завръщането си в края на 1928 г. е назначен и основава службата по горското опитно дело – днес Институт за гората – Бан. От този момент до края на жизнения си път (23.10.1940 г.) той работи за горското опитно дело „ … крайъгълният камък на лесовъдството“ като „емпирическа наука“, par excellence от страна на опита и горската практика. Съвременното горско стопанство с неговата сложност и трудност не търпи прилагането на стари, изтрити, донесени отвън и непроверени априорни формули и правила, често противоречиви едно на друго и със съмнителна достоверност. Създаването на научните основи на едно горско стопанство може да се осигури по пътя на опита, изследванията и наблюденията, предприети на местна почва. онова което доскоро изглеждаше далечен блян – да имаме собствено лесовъдно училище, гдето да се школува нужния персонал и да се разработва лесовъдна наука, днес вече е осъществено и болгарското горско стопанство не след много време ще бъде изведено на върха на стръмнината, от гдето започва равния и нелек път на неговото бъдещо развитие …“.

Програмата за бъдещи научни изследвания, предложена от Тома Захариев е насочена към:

Изучаване на природните условия на горското стопанство с фенологични наблюдения върху развитието на горските породи, проучване на свойствата, качествата и изкуствения отбор на горските семена, тяхната сухоиздръжливост и влияние на сушата;

Изследвания върху естественото възобновяване на дъбови и елово-смърчови насаждения, превръщане на едновъзрастните в разновъзрастни насаждения, превръщането на нискостъблените във високостъблени;

Изкуствено залесяване – изучвания върху водния режим на подлежащи за залесяване земи и начина на тяхната обработка, проследяване състоянието и загубите в горските култури и техния растеж;

Опростяване методите за оценка на масата и прираста на единични стъбла и цели насаждения, събиране и обработка на материали за създаване на масови и сортиментни таблици.

„ … За изпълнението на тези задачи са нужни деятели за горското опитно дело, които трябва да бъдат родени за това. Покрай нуждите от знания и опитност, потребна е и вродена изследователска способност, собствена инициатива, сръчност, интелигентни и индивидуални качества“.

Изграждането на новосъздадената служба съвпада със световната икономическа криза (1929-1933 г.), която довежда до увеличаване на безработицата и намаляване близо четири пъти постъпленията в бюджета на службата. липсата на елементарна материално-техническа база за научноизследователската дейност, ограничаване на възможностите за привличане на подготвени лесовъди за изследователи въпреки перспективното мислене, организаторски талант и действия, етичност и морал принуждават Тома Захариев да направи нелекото признание: „ … Възлаганите от мен надежди не се оправдаха. сегашната организация на службата се оказа недостатъчна и не е в сила да изпълни поставените задачи, 140а опитът за приличане на външни сътрудници не даде резултат … Важна предпоставка за успешно изпълнение на работата на един горски научноизследователски резултат се състои в непрекъснато и своевременно извършване на лесовъдските работи в продължение на дълги периоди от време, надхвърляйки даже живота на отделен научен деятел. това е едно от главните обстоятелства, гдето в много страни се предпочита организацията не на учебни школа, а на специално устроени учреждения (институти). Връзката между учебното и опитното горско дело е така тясна и естествена … те не могат да стоят дълго време далеч, разделени една от друга“.

Тома Захариев е работил главно в областта на биологията и екологостопанските функции на горите. Първата публикация „Принос за изучаване на влиянието на сушата върху растежа на някои горски дървесни породи“ (Сборник на Службата по горско опитно дело в България, кн. 1, 1930, София) е негово дело.

В лесовъдската книжнина публикува редица статии за държавната политика на горското стопанство – „По избора на стопанските форми за нашите иглолистни гори при днешните насоки на лесовъдството (1929 г.)“, „Новият правилник за стопанска експлоатация на държавните гори“ (1934 г.), „Гори, народ и държава“ (1937 г.), „Истината за нашия горскостопански напредък“ и „Горскостопанска просвета на Българския горянин“ (1939 г.).

През 1923 г. написва книга, предназначена за учащата се младеж – „Празникът на залесяването“, с което може да се смята, че той е един от тези, които поставиха началото на „Седмицата на гората“.

Съществен принос има Тома Захариев и по създаването на третия горски закон (1925 г.), в който той прокарва „ … здравите начала за разумно и постоянно ползване в нашите гори“.

Пръв залага серия от опити за изучаване на растежа и развитието на дъбовите гори в Източна стара планина. Разработва стопанските форми и насоки на стопанисване на иглолистните ни гори. Отделя внимание на дейностите по колективно стопанисване на горите и изграждане на горския кооперативен съюз.

Тома Захариев прокара първата бразда в горското опитно дело. Честната просветителска и безукорна служба бе и ще бъде пример за един достойно извървян път през гората. Тепърва историческата ни наука ще прави оценка на националната стойност на неговото дело и творчество.

Тома Захариев умира на 23 октомври 1940 г. на 56 години в гр. София.

(„НАУКА ЗА ГОРАТА“, КН. 1/2, 2014, написал: проф. д-р дсн Христо Цаков, Институт за гората – София, Българска академия на науките)