От брошурата: Книга за българската гора
(ПОСЛУЧАЙ СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА 1934 г.)
ГОРСКИ ДРУЖЕСТВА:
1. Дружеството на българските лесовъди и неговото влияние върху развитието на горското дело въ България:
Дружеството на българските лесовъди е сравнително най-младата професионална организация въ България. Основано на 20 Априлъ 1909 г., то едва тая година навършва 25-та година на своето съществуване. Обаче, въ тоя кратъкъ периодъ отъ време дружеството успе да извърши работи, които иматъ и ще иматъ въ бъдеще грамадно значение за правилния развой на горското дъловъ страната.
Най-първо то успе да обедини въ една организация всичкиятъ лесовъдски персоналъ въ България, за задружна и систематична работа по подобрение на горите и горското дело въ страната; то успе да насади дисциплина, да повдигне морала и да повиши престижа на лесовъдската колегия; най-сетне, то успее да гарантира на нуждающитъ се дружествени членове една твърде ефикасна помощь въ случаи на нещастие, болесть, смърть и др. под. случай. Чрезъ своя дружественъ органъ „Горски Прегледъ“, дружеството пръска вече 20 години полезни знания между народа за ползата и значението на горите за общото народно стопанство на страната. Презъ 1927 год. дружеството си е купило собственъ домъ за сумата 2,000,000 лв., а отъ 1922 година до края на месецъ май 1934 г., то е раздало помощи на 20 души нуждающи се членове на обща сума 59,000 лева, на пострадалите отъ земетресението 50,000 лв. и на семействата на починали дружествени членове 159,000 лв. Освень тия чисто професионални задачи, дружеството е извършило, или взело участие при извършването на много работи, които иматъ, или са имали, съдбоносно значение за нашите гори и горското стопанство.
Тъй, по настояване на дружеството и на писаното въ неговия органъ презъ 1911 година Министерския съветъ утвърди съставените още презъ 1904 година протоколи на яйлачната комисия, съ което се тури веднъжъ за винаги край на многошумния до тогава и твърде сждбоносенъ за горското стопанство яйлаченъ въпросъ.
Въ всички свои общи годишни събрания дружеството не е преставало да ратува за въвеждане стопанската експлоатация въ всички обществени гори, като единственъ начинъ за въвеждане разумно стопанисване на горите.
Презъ 1925 год. дружеството подкрепи инициативата на Министерство го за откриване на лесовъденъ отделъ при Агрономо-лесовъдния факултетъ.
Въ 1927 година дружеството е издало въ 5,000 екземпляра брошурата на проф. Шлезингеръ „Въ защита на природата“, която е разпратило безплатно на всички читалища и училища въ страната.
Презъ същата година то е субсидирало съ 15,000 лева преведената и издадена оть проф. Т. Димитровъ книга „Укрепяване пороите“ отъ Демонзе. Презъ 1928 година по инициативата на дружеството е билъ образуванъ „Съюзъ за защита на природата“, въ който влизатъ: Българското природоизпитателно дружество, Българското ботаническо дружество, Българското туристическо дружество, Българското геологическо дружество, Българския юношески туристически съюзъ и Ловната организация „Соколъ“. Презъ същата година, пакъ по инициативата на дружеството, е било постигнато съюзяването на дружествата съ сродните организации: дружеството на агрономите и на ветеринарните лекари въ България. Но най-важната обществена работа на дружестото на българските лесовъди презъ 1927 г. и 1928 г. е била стремлението му да се осуети „отдадената вече чрезъ търгъ концесия на Дьовленските (Девинските), Василиковските и Малко-Търновските държавни гори, концесия, която, ако се осъществеше щеше да има катастрофални последици за бъдещето на тия гори. За тая цель то изработи специално изложение, което изпрати до министрите, народните представители и до всички общественици въ страната, благодарение на което концесията беше отнета и горите спасени отъ разоряване.
Пакъ презъ същата година дружеството е било сезирано съ въпроса за продължение срока на концесията на Рило-монастирските гори, по който въпросъ то е взело отрицателно становище, благодарение на което, срокътъ не е билъ продълженъ.
Друга важна заслуга на дружеството на българските лесовъди въ полза на българските гори е противопоставянето му презъ 1930 година да се отстжпятъ на с. Батакъ въ Закона на отнетите му около 50,000 декара яйлаци, около 120,000 декара отъ Баташката държавна гора. Тая незакономерна и съдбоносна за нашите гори сделка, плодъ на пословичното партизанствуване съ горите, която беше решена и отъ Народното събрание, не се осъществи само благодарение силното противопоставяне на двете лесовъдски дружества — Дружеството на българските лесовъди и Дружеството на лесовъдите академици, които за да я осуетятъ прибегнаха дори до посредството на най-върховния арбитърь — Държавния Глава.
По тия и други подобни поводи, както и по безразборното и неоснователно безплатно раздаване на дървени материали отъ държавните гори, дружеството не веднажъ е отправяло енергически протести предъ надлежните места и лица, изтъквайки колко пакостно се отразяватъ те върху още незакрепналото ни горско стопанство, обаче, требва да се съжалява, че поради партизански и други политически причини, трезвиниятъ гласъ на българския лесовъдъ не всекога е билъ чутъ.
Презъ всички години на своето сжществуване, когато е било питано, или по свой собственъ починъ, дружестото е давало било устно, било писменно мнение по всички важни законопроекти, проекто-правилници, наредби и други нареждания на Министерството.
Изобщо взето, покрай чисто професионалните си задачи, дружеството не е преставало да се занимава съ всички въпроси по уредбата па нашето горско стопанство, по които сж взети редъ резолюции въ общите годишни събрания, своевременно поднасяни на надлежните меродавни места и лица. Миналата 1933 година, общото годишно събрание прие и тая година дружеството отпечата: „Обща платформа за горско-стопанската политика на страната“.
2. Дружество на лесовъдите-академици въ България:
Горите и горското стопанство въ България сж поставени при извънредно неблагоприятни условия. Обществото и държавата ни не отделятъ за техъ, относително взето, почти никакви грижи, или ако некжде се проявяватъ такива, то те сж свързани обикновено или съ търговски, материаленъ интересъ, въ лошия смисъл ь на думата, или пъкъ съ бюрократичното следване линията на най-слабата съпротива. Всеизвестно е, че горите ни сж въ отчаяно, безнадеждно състояние. При това смело и безъ заобикалки може да се изповеда, че освенъ лесовъдите, които стопанисватъ горите и непоколебимо очакватъ създаването на истинско горско стопанство у насъ, едва ли некой мисли или се замисля за успеха на този клонъ отъ нашето народно стопанство. Въ сжщото критично време, обаче, на западъ горското стопанство цъвти и играе, споредъ обема си, где по-вече где по-малко сжществена роля въ живота на културните народи, въ домакинството на модерната държава. Предъ очите на българския лесовъдъ изпъква, съ всичката си грозота, контраста между нашето и чуждите горски стопанства.
Въ съзнанието на младото поколение лесовъди, както и на некои по-стари, но съ младежки пориви, непохабени лесовъди, се ражда купнежа да се заработи по-интензивно, макаръ и съ цената на лични жертви, за създаване на модерно горско стопанство у насъ. Изразъ на този купнежъ е Дружеството на лесовъдите-академици въ България, основано презъ 1930 г. отъ група лесовъди съ висше образование. Новото дружество благополучно сжществува вече 4 години, обединило елита на лесовъдската колегия, като въ краткия си животъ е проявило твърде енергична дейность. Неговите цели сж: да сдружи всички лесовъди въ България съ висше образование, да развива сътрудничество и солидарност, между техъ, да съдействува всестранно за развитието на горското дело и горската наука въ страната, да ратува за издигане лесовъдската колегия до припадащето й се место на меродавень факторъ въ горскостопанския животъ въ България и да защищава професионалните интереси на дружествените си членове.
Макаръ и съвършенно младо, Дружеството на лесовъдите-академици отбелязва вече неколко светли моменти въ историята на нашето горско дело. По-главните отъ техъ сж следните:
а) Непосредствено следъ основанието си презъ м. юлий 1930 г.; управителниятъ съветъ на дружеството излезе съ единъ паметенъ меморандумъ върху състоянието и нуждите на горското стопанство въ България, отправенъ до тогавашния министъръ на земеделието и държавните имоти г-нъ Григоръ Василевъ. Едвали въ аналите на младата наша лесовъдска история има по-крупенъ, по-значителенъ актъ отъ този родъ отъ казания меморандумъ.
б) По поводъ решенията на прошетарната комисия при парламента за отстжпване държавни гори и дървени материали отъ държавни гори безплатно или срещу намалени цени, дружеството презъ м. априлъ 1932 год. излезе съ обстойно мотивирано изложение предъ народното представителство, управляващите среди и българското общество, за да се сложи край на хищническото ограбване на държавата.
в) За да поднесе на нашите общественици, политици и заинтересовани среди нещо по-изчерпателно по въпроса за горите и горското ни стопанство, дружеството даде чрезъ специаленъ брой на органа си „Лесовъдска мисъль“ единъ „Приносъ къмъ изучване основните задачи на горско-стопанската политика на България“. Въ осемь оригинални статии, въ тази публикация се засьтатъ най-главнить и основни задачи на горско стопанската ни политика.
г) Къмъ дружеството сж учредени следните осемь комитети, които, споредъ силите си и възможностите за работа, се стремятъ да постигнатъ възложената имъ задача:
Комитетъ по образованието и практическата подготовка на служителите по горите и частно-практикуващить лесовъди; по горско законода¬телство; по уредба и стопанисване на горите; по укрепяване пороищата и залесяване; но образцовите горски стопанства; по пашата; по горска терминология и Комитетъ по пресата и пропагандата.
д) Отъ м. януарий 1932 г., дружеството издава свой периодиченъ печатенъ органъ „Лесовъдска мисъль“, излизащъ, вследствие ограничените средства на дружествената каса, четири пжти въ годината.
„Лесовъдска мисъль“ е вече въ своята трета годишнина и е дала въ своите страници редица оригинални статии по различни горски въпроси. Органа на лесовъдите-академици се редактира и списва безвъзмездно отъ редакторите и сътрудниците му. Естествено е, че при днешните времена е нуждна голема доза отъ идеализъмъ и любовь къмъ нашите гори, за да се изгради и изгражда по този начинъ дьлого на „Лесовъдска мисъль“.
е) Дружеството чрезъ свои членове е изнесло до сега и продължава да изнася редица интересни реферати въ столицата и провинцията, третиращи най-животрептущи въпроси изъ областьта на горското дело.
ж) Дружеството чрезъ своите институти: общо събрание и управителенъ съветъ, е излизало предъ съответните фактори съ резолюции, изложения, делегации и т. н. да защитава каузата на горите и горското ни стопанство и отстоява интересите на своите членове, като не е пропущало случая да влияе чрезъ компетентното си мнение, дето стане нужда, и винаги да дава обективни осветления по повдигнатите въпроси.
з) Дружеството прави своите годишни събрания предимно въ самите горски центрове, съ което конгресиститъ иматъ възможность нкуиомъ да слушатъ реферати и да дебатиратъ но тъхъ, да правятъ научни ескурзии, да се запознавагъ съ интересни обекти и да разискватъ и изучаватъ непосредствено нашата гора.
Това е пжтя, който Дружеството на лесовьдите-академици следва и по който насочва всичките свои усилия, за да реализира по-висши горско-стопански и горско-политичии ценности, които сж отъ общъ интересъ и целятъ общото благополучие.
Една отъ първите цели на дружеството е разглеждането и всестранното осветляване на основните въпроси изъ областьта на горското стопанство. То, обаче, си е сложило за цель, отминавайки злободневното и сензацията, постепенно и систематично, стжпка по стжпка, да спечели терена и каузата на българската гора при нашите условия чрезъ обективно, чрезъ добросъвестно, научно и практично изследване проблемите на горското стопанство у насъ.
Организацията на лесовьдите-академици е решена смело и самотвержено да хвърля светлина вь всички кжтчета на мрачната българска гора и да положи всички възможни усилия за поставянето на нашето горско стопанство на онези начала, на които то почива въ културните държави.
3. Българско горско дружество:
Освенъ дружествата на българските лесовъди и на лесовъдите-академици въ България, като проява на дружественъ животъ, вь свръзка съ горското дело на страната, требва да се отбележи и основаното на 26 септемврий 1920 година Българско горско дружество, което имало за цель да обедини за задружна работа по подобрение на горското дело всички лесовъди, горовладелци, производители и търговци на дървени материяли, както и всички лица, които се интересувать пречо или косвено отъ горите. Основано първоначално отъ 37 членове изъ гореизброените професии, дружеството просъществувало 3 години, презъ което време броятъ на членовете му нарастналъ до 240, но поради слабия интересъ, който те проявили къмъ дружествената дейность, презъ октомврий 1923 година дружеството негласно престанало да сжществува.
Единствената придобивка отъ основаването на това дружество съставлява неговия органъ „Известия“ който излизалъ една и половина година (37 броя) и въ който сж били написани твърде ценни за времето си статии за горите и горското дело и за производството и търговията съ дървени материали.
4. Съюзь на дружествата на низшить горски служители:
Сжщо така, като проява на дружественъ животъ вь свръзка съ горското дело, следва да се отбележи и сдружаването на нишите горски служители (администратори, писари, старши и младши горски стражари и горски и ловни надзиратели и пазачи), което започвайки съ основаването на 14. VIII. 1927 година дружество на нисшите горски служители въ гр. Габрово, въ кратко време се разразило въ повсеместно сдружавание па нисшите горски служители въ цела България, при всеко лесничейство, които отделни дружества на 25 май 1929 год. се обединили въ единъ общъ Съюзъ на дружествата на нисшите горски служители въ България, въ който влизали първоначално 25, а впоследствие 51 дружества съ 2,147 членове. Целите на дружествата, както и на съюза сж преди всичко професионални, а следъ това просвътни, а основаванието имъ е било изразъ на жаждата за въвеждане на справедливость, редъ и законность въ службата, отъ една страна, и за професионална просвета — отъ друга. Още отъ основаването си Съюзътъ на нисшите горски служители издава свой печатенъ органъ в. „Горска просвета“, който да държи будно съзнанието на членовете, да импулсира животьтъ на дружествата и да защищава професионалните интереси на съюзните членове.
(Повече информация за Съюза на лесовъдите в България може да научите от техния сайт: https://bulgarian-foresters.org/history.html)