Акад. инж. Николай Хайтов е роден е на 15.09.1919 г. в село Яврово, Асеновградско.

Произхожда от будно и трудолюбиво семейство. Завършва прогимназия в родното си село, учи гимназия в Асеновград. Любовта към гората и природата насочват Николай Хайтов към лесовъдството и той завършва Лесотехническия университет през 1943 г. През 1944 г. е на стаж в гр. Казанлък, а през 1947 г. е назначен в горско стопанство Персенк, в любимата Родопа планина. Следващата година е преместен в Лисичевското горско – Девински район, отново в Родопите, а от 1950 г. работи в горското на Сапарева баня, Рила. Периодът 1950 – 1953 г. е тежък за младия горски. През 1953 г. отказва да изпълни нареждане „от горе“ за прикриване на незаконна сеч. За неизпълнение на тази „устна заповед“, Хайтов е отстранен от работа и е набеден за незаконно раздадена паднала дървесна маса на селяните от Сапарева баня за зимата. Интересното в този отрязък от живота му е отношението на селяните от Сапарева баня, обявили се в подкрепа на своя горски, при нарочно организирания „назидателен другарски съд“ в онези години. За това, Николай Хайтов ще напише: „Чудно нещо е това човешката доблест и аз имах удоволствието да я позная, при срещата си със селяните от Сапарево и Сапарева Баня!“ Краят на 1953 г. заварва Хайтов в с. Радуил със заповед за дисциплинарно уволнение и заведено срещу него дело от неговите неприятели и завистници. То ще бъде спечелено от него след време, но го обрича на откъсване от любимата планина! Съдбата очертава неговия кратък път в горското дело и му определя нов път, свързан с писането. През 1957 г. дебютира в литературата с книгата „Съперници“. Творбите, с които влиза в българската литературна класика са: „Шумки от габър“ (1965 г.) и „Диви разкази“(1967 г.). По негов сценарий е създаден и филмът „Козият рог“, който е световно признат.

През 2000г е награден с най-високия държавен орден на Република България – „Стара планина I степен“.

През целия си житейски път милее за гората, прекланя се пред нейната красота и пред величието на Родопа планина, като гората служи за негова муза в писането.

„Николай Хайтов никога не е искал да пише. Неговата любов и неговото желание е било да бъде лесовъд. Най-вероятно именно досегът му с гората, с планината, с българската природа – това е било, което преминава в неговото творчество и го следва в неговия житейски път“, казва синът му Здравец Хайтов

Умира на 30.06.2002г.