Академик Мако Петров Даков е роден на 5 декември 1920 година в село Реселец, Червен бряг. Завършва гимназия в гр. Луковит. През 1945 година се дипломира като инженер-лесовъд в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и постъпва на работа като асистент в същия факултет при акад. Борис Стефанов..
През 1949 година защитава кандидатска дисертация в Московския лесотехнически институт, където защитава дисертация на тема „Биологическите особености на дъба и мерки за неговото отглеждане“. От 1951 година е доцент в обособения Висш лесотехнически институт, а от 1960 година – професор, като завежда катедрата по общо лесовъдство. През 1950 – 1951 година е директор на Института за горите. От 1967 година е член-кореспондент, а от 1981 година – академик на Българската академия на науките. През 1978 – 1990 година е заместник-председател на академията.
Академик Мако Даков последователно е бил заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство“ (1953 г. – 1957 г.), заместник-министър на земеделието и горите (1957 г. – 1960 г.), председател на Главното управление на горите (1960 г. – 1962 г.) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962 г. – 1990 г.), като през 1966 – 1971 година министър на горите и горската промишленост, зам.-председател на Министерския съвет. Бил е и народен представител в няколко Народни събрания.
През 70-те години по негова идея е организиран дърводобив на концесионен принцип в тогавашната Коми АССР. По сключената тогава спогодба между двете държави в България постъпват 1.3 млн. кубически метра обли материали годишно, с което се осигурява нормално ползване на нашите гори.
Създаването на нови гори е една от големите задачи. Под негово ръководство са създавани годишно до 900 000 дка нови гори. Залесени са огромни ерозирани площи по стръмни терени и около язовирите, както и други пустеещи площи, с което е овладяна ерозията. С тези широкомащабни залесителни мероприятия България се нарежда на едно от първите места в Европа и света.
Като ръководител на горското ведомство той реализира идеята за икономии на дървесината. Намира решения на съществения проблем за съхраняване и рационално използване на горските ресурси. Чрез организирано производство за използване на маломерна дървесина за дървесни плочи, целулоза и хартия са спестен значителни количества едър строителен материал.
Научните трудове на акад. Мако Даков са ценен принос в развитието на горскостопанската наука и намират широко приложение в практиката. По-важни публикации:
- „Методи на превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност – добива на минни подпори“ (1957 г.)
- „Някои основни проблеми във връзка с увеличаване продуктивността на горите и тяхното правилно използване“ (1961 г.)
- „Генетика и селекция на дървесните видове“ (в 2 части; 1959 – 1962 г.)
- „Общо лесовъдство“ (1962 г.)
- „По някои принципи на отделните сечи в издънковите гори“ (1964 г.)
- „В бързея на времето. Спомени“ (1985 г.)
През 1964 година е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за научния му труд „Метод за превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност. През 1980 година званието „Герой на социалистическия труд“. Награждаван е с ордени „Георги Димитров“, „Народна република България“ – I степен и други. Удостоен е с научното звание „доктор хонорис кауза“ на Лесотехнически университет.
Академик Мако Даков умира в гр. София на 18 май 2006 година.