Проф. Методи Русков – класик на българското лесовъдство

През тази година се навършиха 128 години от рождението и 43 години от кончината на проф. Методи Русков (1897-1982). Той е роден на 16.02.1897 г. във Вар­на. След завършването на гимназия в родния град и спечелване на държавна стипендия през 1920-1925 г. е студент по ле­со­въд­с­т­во в едно от най-престижните висши училища в Европа – Hochschule für Bodenkultur (BOKU) във Ви­е­на. Тук негови преподаватели са едни от водещите професори в областта на лесовъдството – Адолф Цизлар (лесовъдство), Карл Вилхелм (ботаника), Мориц Зайтнер (горска ентомология и лесоопазване) и много други, които оказват голямо влияние върху младия български студент, а наученото от тях ставата отправна точка в изследванията му.

След завършването на висшето си образование Методи Русков започва работа като помощник-лесовъд в Ревирното лесничейство „Коджа-Балкан“ в с. Горен чифлик, Варненско.

След две години, по лична покана на проф. Тодор Димитров, на 01.12.1926 г. постъпва като асистент по лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. Още в тези години той се насочва към проблемите на лесозащитата и успява да проучи видовия състав, биоекологията, храненето и причините за каламитетното проявление на короядите и боровата процесионка в иглолистните гори и да разработи практически мерки за ограничаване на разпространението им, валидни и до днес.

„Общо лесовъдство” като академична дисциплина дължим на Тома Захариев, който я преподава и издава циклостилен „Конспект на лекциите по общо лесовъдство“ от 16.03.1927 до 01.03.1932 г., когато напуска университета и продължава своето дело в изграждането на Службата по горско и опитно дело. Младият асистент Методи Русков става негов достоен наследник в преподаването на дисциплината в университета.  На 07.07.1931 г. се хабилитира за редовен доцент в новосъздадената през същата година катедра (катедрите тогава са наричани „институти”) „Общо лесовъдство”. В хабилитационния си труд представя интересното за нашето лесовъдство проучване „Състав, растеж и възобновление на дъбовите и буковите гори в Източна Стара планина“, който е резултат на заложените от него експерименти от времето, когато е  лесничей в този район. По случай своята 80-годишнина сам споделя, че с този труд той поставя началото на горскотипологичните проучвания в нашите гори.

На 07.06.1935 г. доц. Русков е избран за извънреден професор по общо лесовъдство. През 1931-1945 г. е ръководител на катедрата „Общо лесовъдство“. Интересно е да се отбележи, че на обявения след смъртта на проф. Тодор Димитров (1938 г.) конкурс за редовен професор по лесовъдство се явяват двама кандидати – Борис Стефанов и Методи Русков (Станев, Желев, 2006). Рецензенти са Михаил Христов и Боян Захариев. Конкурсът е анулиран по настояване на проф. Методий Попов. Вторият конкурс през 1943 г.  за същата позиция не се провежда, вероятно поради военните условия и сложната обстановка в София. Има и причини от субективен характер. Знае се, че не са били гладки отношенията между Борис Стефанов и Методи Русков. Причината е публикуването през 1936 г. на статията „Критически бележки върху трудовете на Методи Русков“ от Борис Стефанов, в която той подлага на критика различни моменти от класификацията на горските месторастения, горската типология и схващания по въпросите за горската екология. 

През 1945 г. редовен професор и ръководител на катедрата „Общо лесовъдство” става Борис Стефанов, а от 1949 г. – ръководител на катедрата „Дендрология с анатомия на дървото“. От същата, 1949 г., Методи Русков става редовен професор и ръководител на новосъздадената катедра „Ловно стопанство”.

Проф. Русков се пенсионира през октомври 1966 г., но благодарение на богатия си педагогически опит и солидната научна подготовка работи като гост-преподавател до 1972 година.

В своята 40-годишна преподавателска дейност проф. Русков води курсовете „Общо лесовъдство”, „Лесозащита”, „Рибовъдство”, „Ловно стопанство” и „Паркова фауна”. Ав­тор е на мно­го учеб­ни­ци и кни­ги – лекции по общо лесовъдство“ (1935, 1943; циклостил), „Ловоз­на­ние“ (1938, 1948), „Ди­ве­чоз­на­ние с бо­лес­ти по ди­ве­ча“ (1956), „Лов­но сто­пан­с­т­во“ (1957), „Пар­ко­ва фа­у­на“ (1962), „Ри­бо­въд­с­т­во“ (1972),  „Ръ­ко­вод­с­т­во по фа­за­новъд­с­т­во“ (1963), „Ос­но­ви и ор­га­ни­за­ция на ловно­то сто­пан­с­т­во в НР Бъл­га­рия“ (1962), „Лов­ни проб­ле­ми“ (1968).

Проф. Методи Русков е дългогодишен консултант на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС). На 21.05.1968 г. председателят на БЛРС ген.-майор Христо Русков връчва грамота с решението на Централния съвет на организацията за удостояване на проф. Русков със званието „ Заслужил деятел на БЛРС“.

Проф. Методи Русков умира в София на 03.02.1982 година.

На­уч­но­из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та дейност на проф. Методи Русков е от­ра­зе­на в над 150 пуб­ли­ка­ции и обхваща три направления – лесоохрана (лесозащита), общо лесовъдство и ловно стопанство. В първите стъпки като преподавател, през периода 1927-1930 г., М. Русков проучва повредите от насекомни и гъбни вредители в нашите гори. През този период като член на Дружеството на българските лесовъди Русков превежда книгата „Защита на природата и нейното значение за народното стопанство“ (Гюнтер Шлезингер), с която „се надява, че ще се тури край на разхищението на природата и нейните богатства“. Активно участва в учредяването на Съюза за защита на родната природа(1928 г.) (повече – сп. „Гора”, бр. 10, 2013 г.).

Паралелно с лесоохранните си проучвания М. Русков започва и задълбочените си изследвания върху лесовъдските проблеми в нашите гори. В тази насока, както и в хабилитационния си труд, на първо място той разглежда проблемите, свързани със състава, растежа, възобновяването и ползването на нашите дъбови гори. Стопанисването на буковите гори в България е важен лесовъдски проблем и проф. Русков представя в няколко публикации с особена задълбоченост строежа и възобновяването на първобитна букова гора („Влахина-Чукава”) и прилагането на изборното стопанисване на буковите гори. Обобщенията му са прозорливи: „…в никакъв случай стопанисването на буковите гори не може да става с ловки окръжни от канцелариите. Правилното стопанисване е възможно само по пътя на научната лесовъдска мисъл и на хората от лесовъдската практика.” (1939).

В публикациите, наред с конкретните лесовъдски въпроси за буковите гори, проф. Русков за първи път представя схващането и изясняването на терминологията при проучването на запазените стари гори („Парангалица”, „Влахина-Чукава”). Сравнителният критичен анализ, който проф. Русков прави на извършените проучвания от водещи автори като C. A. Schenk, K. Rubner, K. M. Müller, Krüdener върху девствени гори на Югоизточна Европа (Румъния, България, Босна) допринася за изясняването и въвеждането на  понятия като „културна гора“, „първобитна гора“, „девствена гора“, които не са загубили актуалността си до днес. Още тогава проф. Русков критично разглежда различни аспекти от естественото развитие на тези гори с цел да се избегнат грешки при стопанисването. Той доказва, че не всички извършени проучвания и изводи, направени от K. M. Müller за девствените гори в Парангалица могат да се смятат за достоверни.

Проф. Русков полага основите на въвеждането на типологично проучване на буковите и иглолистните гори у нас. В редица дипломни работи на свои студенти той задава и методично ръководи проучванията в тази насока, които обобщава в няколко публикации. Например темата на дипломната работа през 1943 г. на лесовъда Николай Хайтов, впоследствие станал известен наш писател, е „Флористични типове насаждения в държавната гора „Персенк“.

Проучванията на проф. Русков върху отгледните сечи в иглолистните гори (наричани от него „възпитателни сечи”, вероятно в буквален превод от немски), отразени в няколко поредни публикации, могат да бъдат добър методически ориентир и сега.

Проф. Русков има още редица проучвания в областта на общото лесовъдство  – ролята на тревната покривка в нискостъблените и гори и голите сечища, отглеждането на веймутовия бор и възможностите за неговото използване, сфагновите торфища и смърчовите гори на Витоша и много други, които заслужават внимание може би в една бъдеща книга – биобиблиография.

Пионерната роля на проф. Методи Русков в областта на ловното стопанство е отразена в множество публикации като първите публикациите са от 1928 година. Неговата изследователската и публикационна дейност засяга въпросите, свързани с организацията и рационализирането на ловното стопанство, ловностопанското райониране, стопанисването на отделните видове дивеч, аклиматизацията на чуждоземни видове, влияние на климатичните фактори и хищниците върху полезния дивеч, състава, динамиката на запаса и миграциите при благородния елен и сърната, повредите от дивеча.

Във финалните думи на встъпителната си лекция пред студенти и преподаватели от 5 ноември 1931 г. проф. Методи Русков казва: „Познаването на гората не само като биологически феномен, но и географско явление, трябва да бъде в основата на изграждането на нашето самобитно лесовъдство“.

Професор Русков остава в съзнанието на поколения лесовъди, ловни специалисти и научни работници като изключителен педагог, отзивчив, акуратен, винаги с желание и готовност да помогне на всеки. 

(съставили: доц. д-р Евгени Цавков и доц. д-р Янчо Найденов)