Академик Борис Стефанов Попов е ботаник и дендролог със световна известност и признание. Той е един от основоположниците на тази дисциплина в България. Роден е в София на 8 юни 1894 г. Следва в Софийския университет.  Специализира в Лондон, Берлин и Виена. Преподава в СУ дендрология. Открива нови за науката в България растения. Съвместно с Николай Стоянов написват труд за българската флора в два тома, претърпял четири издания.

От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. От 1931 г. е извънреден, а от 1945 г. – редовен професор. Академик е от 1948 г. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г.

Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев обемът на написаните трудове по ботаника от всички български ботаници докъм 1950 г. може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов дотогава. Според изтъкнатия ботаник Стефан Ив. Кожухаров (1933 – 1997) „Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България“.

Самостоятелно или в съавторство е публикувал над 220 научни и научно-популярни статии. Крупни негови издания (самостоятелно или в съавторство) са “Флора на България” (1924, 1925, 1933, 1948, 1966, 1967), “Монография на рода Colchicum L.” (1926), “Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове” (1930), “Студии върху плиоценската флора на Софийската долина” (1935), “Топографска флора на България” (1932), “Принос за проучването и класификацията на дъбовите гори в България” (1943–1944), “Фитогеографски елементи на България (1943), “За мъховете и мъховата флора на България” (1962). Редица негови изследвания са свързани с проучване на флората на Странджа планина (1923) и нейните горски формации (1924), географското разпространение на иглолистните и формообразователния процес в природата (1940–1942) и мн. др. Като преподавател във ВЛТИ издава и редица учебници и учебни помагала като: “Дендрология” (1934, 1953, 1958), “Въведение в анатомия на дървото” (1944), “Определител на дървесните видове” (1933), “Определител на местните и някои чуждоземни дървесни видове и храсти в лятно и зимно състояние и по дървесината и кората” (1954). Значителен е приносът му и в обогатяване на българските хербарии – над 6 000 броя хербарни листа от над 2500 вида.

Значителни са заслугите му не само за възникването и развитието на лесотехническото образование у нас, но и като един от пионерите в България в областта на палеоботаниката.

Награждаван е с ордените “Червено знаме на труда”, “Народна република България” – II степен. Носител е на “Димитровска награда” – II степен и е удостоен с най-високите звания в България “Герой на социалистическия труд” и “Народен деятел на науката”.

До края на живота си на 12-ти декември 1979 г. продължава да се занимава с научна дейност.