Стефан Дончов е един от най-изтъкнатите лесовъди на своето време. Той е първият български младеж, заминал да учи лесовъдско образование в чужбина. Роден е на 28 февруари г. в Клисура, Пловдивска област. Начално образование получава в родния си град, а гимназиално в Пловдив. Завършва земеделско горско училище в Крижевац – Хърватско (Австро-Унгария). Продължава образованието си и през 1876 г. завършва с отличен успех Кралската земеделска академия в Проскау (Прусия). След Освобождението на България шест години работи като счетоводител, инспектор и началник на отделение в Дирекция на финансите на Източна Румелия. След Съединението през 1885 г. Стефан Дончев е назначен в Централното ведомство за горите, в което служи повече от 25 години. Благодарение на отличната си теоретична подготовка, високата си обща култура и любовта към горското дело, той бързо расте в йерархията. Заема отговорни длъжности: софийски районен горски инспектор, помощник-началник и инспектор на Отделението за горите при Министерството на търговията и земеделието, горски инспектор в София, помощник началник на горското отделение и инспектор в същото отделение. След това е районен инспектор на горите в Пловдив, Бургас и София.

През 1889 г.  тогавашният софийски районен горски инспектор Стефан Дончев създава първия държавен горски разсадник в местността Дъбето, Княжево. В него се произвеждат и първите горски фиданки от смърч, бор, дъб и други дървесни видове,  с които е сложено началото на залесяването в София и Борисовата градина. Създаването на лесопарковата част на градината започва през 1889 година под негово ръководство. Голяма част от Борисовата градина е създадена точно с тези фиданки от разсадника в Княжево. Около София е създаден с неговото участие защитен горски пояс, като голяма част от създадения по това време пояс от горски култури около столицата съществува до днес. Малко по-късно ентусиазираният лесовъд Стефан Дончов  създава и втори горски разсадник – в Орландовци, като фиданки от него са ползвани за този горски пояс, за Борисовата градина, както и за други залесявания, които по негово време се увеличават. В помощ на Стефан Дончов е бил назначен чешкият лесовъд Юлиус Милде. По негова инициатива са били засадени около 12 дка между Цариградско шосе и рибното езеро в градината. Залесяването с фиданки започнало през 1893 г., като всяка следваща година са били залесявани от 5 до 10  хиляди иглолистни и широколистни дръвчета.

През 1891 г. Стефан Дончов издава две брошури: „Наставления за изкуствено засаждане на гори“ и „Развъждане на акацията“, изиграли важна роля за правилната насока на залесителното дело у нас. Той, както и други пионери на горското ни дело, макар и учил в чужбина, много добре познава климатичните и растежните условия в страната ни и правилно се ориентира при избора на дървесни видове. Той разбира, че при нашите екологични условия белият и черният бор са единствените пионерни видове за възстановяване на дъбовите шубраци и голите опороени терени. Това е послужило, като правилна насока на близо вековното ни залесяване.

Стефан Дончов не престава да се вълнува от проблемите на горското дело и дейно участва в проявите на Дружеството на българските лесовъди, при учредяването на което е избран за председател. Преизбиран е за председател на дружеството в три последователни години. След това четири години е член на управителния съвет./Абзацът е от Йордан Чалъков/

Честен и принципен служител Стефан Дончов защитава интересите на българската гора, което му създава немалко проблеми с висшестоящите. Неведнъж е преместван и понижаван в длъжност, като на 01.01.1900 г. е уволнен без причина и в продължение на повече от три години е заемал длъжности далечни, от професията му – финансов инспектор, началник на метеорологична служба. Така и последният път – през 1913 г., когато е уволнен „в интерес на службата“, той вече обезсърчен и с разклатено здраве повече не се завръща на горска служба. Въпреки това не престава да се интересува от горските проблеми и се отдава изцяло на дейността си в Дружеството на българските лесовъди.

Дружеството на българските лесовъди се основава на 20 април 1909 година с дейното участие на Стефан Дончов. На първото общо събрание са обсъдени най-неотложните въпроси за горите като: горското законодателство, целите на горското стопанство и обединяването на лесовъдите за защита на техните права и професионални интереси. На събранието се взема решение за издаването на дружествен печатен орган, списание „Горски преглед“, първият брой на което излиза през 1910 г. За председател на Дружеството е избран Стефан Дончов. Седем години той е бил в ръководството на дружеството като негов председател и член на Управителния съвет. В онези трудни времена дружеството издига глас на протест срещу разграбването на горите и концесионната експлоатация на едни от най-хубавите гори. По инициатива на Дружеството са направени настоятелни искания за откриване на лесовъден отдел към средното техническо училище в София (1919 г.), на лесовъден профил към агрономическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1924 г.) както и организирането на горско опитно дело.

Близо четири десетилетия гласът на българските лесовъди усмирява политически  пристрастия и  алчни набези върху горите и предизвиква решаването на съдбоносни проблеми за българските гори. В годините в началото след своето създаване основен принос за утвърждаване на Дружеството има именно Стефан Дончов.

Дейността на дружеството преминава през много трудности, докато се стига до последния конгрес проведен в София през 1948 г., когато се приема решение за прекратяване на съществуването на Дружеството и причисляването му към Профсъюза на земеделските и горските работници и служители. По това време Дружеството загубва и своя дом.

Настъпилите обществено-политически промени в страната позволяват на 11 януари 1990 г. да се възстанови Дружеството на лесовъдите в България, което още същата година прераства в Съюз на лесовъдите в България, признат за законен приемник и продължител на традициите на Дружеството на лесовъдите от 1909 година. С това се дава възможност на българските лесовъди да обединяват отново усилията си в името на горското дело и да отстояват своето професионално достойнство.

Със своята голяма професионална и обща култура и активна общественна дейност Стефан Дончов се е утвърдил като инициативен и авторитетен горски деец. Починал е на 02.01.1930 г. в София на 76 годишна възраст, като е изпратен с преклонение от цялата лесовъдска колегия.

Стефан Дончов заема служебно място в скромния пантеон на лесовъдската наука и практика, като истински родолюбец и честен лесовъд.        

                                     (Материалът подготви: инж. Никола Каварджиков, лесовъд, председател на РС на СЛБ Пловдив. Снимка: архив Музей ЛТУ)