Лесовъдът Петър Георгиев Манджуков е роден на 20 юли 1878 г. в скопското село Мирковци, тогава в Османската империя. Учи в Казанлък, завършва педагогическото училище в Лом, а по-късно следва химия в Женевския университет. От 1907 до 1909 година учи лесовъдство в Нанси.

През есента на 1904 година за овладяване на ерозията и пороите, както и залесяване на голите склонове на Стара планина министърът на земеделието д-р Генадиев издава Заповед за назначаването на първия служител  на неоткритото все още официално „Бюро за укрепване на пороите“ – Петър Манджуков като деловодител с първостепенна задача за откриването на  горски разсадници в Шипка, Енина, Изворово и Мъглиж. Той заедно с колегите си Димитър Стоилов и Йордан Митрев имали за задача организират производството на семена и фиданки за бъдещото залесяване.

Петър Манджуков е пионер в залесяването, който исторически погледнато, е първият наш противоерозионен специалист и почти година преди идването на Вожели залесява с дъбов жълъд големия порой Курника над Шипка.

Върхът на изкючително богатата му дългогодишна  лесовъдска дейност е основаването на първото лесоустройствено бюро „Силва“.

Петър Манджуков е на почит сред лесовъдите от много поколения насам. За Казанлъшкия, Старозагорския, Карловския, Калоферския, Клисурския, Сопотския, Пловдивския, Трънския, Кюстендилския, Неврокопския  край и още много други райони на страната е синоним на висок професионализъм, гражданска доблест и отдаденост на горското дело в България.

Манджуков е автор на „Одисеята на първите“ (1974), на неиздадената книга „Богомилството“ и на „Предвестници на бурята“ (1993 г.) – част от обширна художествено-мемоарна книга, посветена на борбите на македонските българи от 1895 до 1903 година.

Умира на 1 януари 1966 година в Пловдив.