Асен Боянов Биолчев е български лесовъд и университетски преподавател, професор. Роден е на 19 август 1906 г. стар стил в София в семейството на Боян Биолчев. През 1930 г. завършва лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. От 1940 до 1946 г. е началник на отдела за укрепване на пороищата и залесяване при Централния горски изследователски институт. През 1946 г. е избран за професор, от 1949 до 1973 г. е ръководител на катедра Почвена ерозия и укрепване във Висшия лесотехнически институт в София, а между 1960 – 1965 г. негов ректор. От 1956 до 1970 г. завежда секция Почвена ерозия при Научноизследователския институт по почвознание „Никола Пушкаров“.

Научно-изследователската му дейност    е отразена в 114 публикации в областта на ерозията и борбата с нея.   Самостоятелно и в съавторство е публикувал “Планинската ерозия и борбата с нея” (1953) и “Ерозия и борба с нея” (1959, 1966). Носител е на ордените “Народна Република България” I и II степен, два ордена “Червено знаме на труда”, “Кирил и Методий” I степен и др. Удостоен е със званията “Заслужил деятел на науката” (1970) и през 1997 г. е първия удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на ЛТУ (1997). 

Умира на 28 септември 1997 г.