С Указ № 81 от 26.02.1936 г. (ДВ, бр. 59 от 16.03.1936 г.) на Цар Борис III се одобрява Наредба-закон за защита на родната природа. Това е първият природозащитен закон в България, с който се регламентират/официализират четири категории, под формата на които се обявяват и опазват защитени места в страната: бранища, народни паркове, природни паметници и природно-исторически места. Правото на обявяване на такива обекти се делегира на министъра на земеделието и държавните имоти.
С Правилника за прилагане на Наредбата-закон за защита на родната природа, одобрена с Указ № 19 от 30.06.1937 г. (ДВ, бр. 142 от 05.07.1937 г.) на Цар Борис III, се доразвиват и допълват постановките на закона, като горните четири категории се групират под понятието „защитени места“. Управлението на защитените места се делегира на Министерството на земеделието и държавните имоти или на местните горски служби в зависимост от големината и значението им. С указа се одобрява Правилник за прилагане на Наредба-закон за защита на родната природа от 16.03.1936г. Правилникът съдържа следните раздели:
I. Общи разпоредби
А.Задачи, предмет и ред за обявяване на защитените места
Б. Записване и отписване на местата, предмет на защита
II.Защитени места
А. Бранища
Б. Народни паркове
В. Природни паметници
Г. Природно-исторически места
Д. обществени хижи и др. сгради
III. Забранено и позволени действия относно защитените места
IV. Други мвста и предмети, които завинаги или временно се обявяват за защитени
V. Научни станции, хижи и др. сгради
VI. Наказателни разпореждания
VII. Управление
Наредбата-закон и правилникът за приложението й представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Под разпоредбите на този закон се поставят първите обявени у нас резервати, народни паркове, природни паметници и някои застрашени от изчезване растителни и животински видове. През този период, със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два резервата у нас – „Силкосия“ и „Парангалица“. На 29.01.1934 г. са обявени за резервати и местностите „Баюви дупки“, „Дунино куче“ и „Бански суходол“ (770 ха) в Пирин. С постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934 г е обявен и първият на Балканския полуостров природен парк „Витоша“.
Нова крачка в развитието на природните дейности на България е ПМС №165 от 1958 г. за запазване на паметниците на културата и музейното дело. В точка първа на документа е записано, че за природни забележителности се обявяват характерни природни образувания с изключителна красота.
Две години по-късно (1960 г.) е публикуван и Указът за защита на родната природа, с които се изясняват категориите обекти за защита и условията за тяхното рекреационно използване. В началото на 1960 г. към комитета по горите и горската промишленост се създава Служба по защита на природата.
Следващият етап в развитието на българското законодателство е приемането на Закона за защита на природата през 1967 г. Той е по-тясно ориентиран към изискванията на международните правни норми за видовете защитени територии и тяхното управление. В него се пред виждат мерки не само по защитата, но и за рационалното използване, подобряване и възстановяване на природните ресурси.
С разпореждане на Министерски съвет № 478 от 17.12.1969 г., т. 1, буква б, към Държавния съвет по водите се създават шест броя Районни инспекции с химически лаборатории – София, Пловдив, Стара Загора, Михайловград, Плевен и Варна, чрез които да се провеждат мероприятия по охрана и комплексно използване на водните ресурси. През м. ІV. 1971 г. е създадена Районна инспекция по горите към Министерство на земеделието и горите, която запазва своята дейност до 1972 г.
С Решение МС № 69/16.02.1972 г., като регионално звено на създаденото Министерството по горите и опазване на природната среда, започва своята дейност Районна инспекция по горите и опазване на природната среда (РИГОПС), която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по охрана на водите и Районна инспекция по горите.
В ДВ бр. 83 от 20.10.1972 г. е публикуван правилник за дейността на тези инспекции. В Районните инспекции се обособяват следните сектори:
Контрол на горскостопанските и ловностопанските мероприятия
Контрол по опазване на природната среда
Контрол по комплексно използване на водните ресурси.
С указ на държавния съвет №873/19.06.1976 г., от Министерството на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет по опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, като инспекциите вече се наричат Районни инспекции по опазване на природната среда – РИОПС.
С разпореждане на МС № 126/19.06.1976 г. се определят задачите и се утвърждава числеността и структурата на КОПС при МС. На КОПС са определени следните основни задачи:
Организира и координира разработването на нормативна система по опазването на природната среда;
Координира и контролира изпълнението на националната програма за опазване на природната среда;
Координира и контролира рационалното използване на природните ресурси;
Извършва специализиран контрол по опазване на природната среда.
С постановление № 89/29.10.1976 г. Министерският съвет приема правилник за функциите и задачите на КОПС.
С решение на Народното събрание № 173, обнародване в Държавен вестник бр.14/06.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда. През 1991 г. се приема Закона за опазване на околната среда, с който се поставят рамките на новата държавна политика по опазване на околната среда.
(Източник: Документите са предоставени от архива за природа на АПБ, фонд МЗДИ)
