Родоначалник на залесяванията около Копривщица е учителят Нейко Азманов. Копривщенският мечтател през 1901 година засажда със своите ученици, близо до училището, първите иглолистни фиданки, пристигнали от Боровец. Това е своеобразен разсадник от който от 1904 година учителят изважда отглежданите фиданки и с децата ги залесява по оголените баири над града. Прекрасното дело се превръща в традиция и е предвестник на бъдещия празник на залесяването. На снимката от 1920 година учителят Петко Сираков /отляво на третия ред с бялата брада/ с ученици на залесяване.
Околностите на сегашния Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, край село Бързия са потънали в хубави гори, сякаш винаги расли там. От историята на горското дело обаче знаем че те са ръкотворни.
На снимката от 1930 година Клисурското ревирано лесничейство /съществувало в района на село Бързия сега УОГС „Петрохан“/ е организирало Празник на залесяването, съпроводен със засаждане на фиданки – бъдещата зелена премяна на този красив край.
През 1905 г. започва активна и целенасочена дейност по овладяването на поройните реки и дерета и залесяването на милионите декари оголени и ерозирали терени, съществуващи във всяко населено място.
Така на 12 април 1925 г. (Благовещение) Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти официално регламентират Празник на залесяването, който по-късно преминава в „Седмица на гората“. В този ден в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е отслужен молебен за граждани, учители, ученици, които след това залесяват в парковете и покрайнините на гр. София 420 000 горски фиданки и 20 кг семена. Празникът на залесяването е утвърден със Закона за горите, приет през същата година, в чийто чл. 131 се казва: „…всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и в горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда Празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища заедно с учителите, а така също и войската и трудоваците“.
Празникът на залесяването в Сливен, 1926 г., архив списание „Гора“
Залесяване в местността Стража – Велинград, 1928 г.
Празник на залесяването – Сливен, 1926 г.
В Европа се води най-кръвопролитната война на 20 век – Втората Световна война. Въпреки това официалното отбелязване на Седмица на гората, посветена на пропагандиране на ценностите на българската гора, не спира.
На снимката от април 1943 година министър-председателят професор Богдан Филов /в центъра/ с горската колегия на тържественото залесяване по случай Седмица на гората в местността Кърлежа, Люлин планина.
Седмица на гората 1942 година, гара Белово. Министърът на земеделието и държавните имоти Христо Петров, директорът на Дирекция на горите и лова в министерството Илия Стоянов и лесовъдът Никола Пенев приемат прегледа на горската стража преди започване на залесяването.
От 1937 г. Празникът на залесяването (04-11 април) се чества по утвърдена от министъра на земеделието и държавните имоти програма, която включва „словесна, печатна, картинна и друга пропаганда за запазването и разумното използване на българските гори. От 1940 г. Празникът на залесяването прераства с продължителност от една седмица в две. Като тържествеността на празника спира от разразилата се Втора световна война, но не и неговия смисъл.
През 1956 г. Седмица на гората е възстановена отново с решение на Министерски съвет от 4-ти февруари, като се регламентира нейното провеждане да бъде винаги през първата цяла седмица на месец април.
Масовите залесявания стават приоритет на държавата през втората половина на ХХ век. Хиляди граждани се включват благородно и по време на „Седмица на гората“, като активно допринасят за увеличаване на зеленото богатство на страната.
(Снимки и сведения: архив списание „Гора“)