Витоша е първият природен парк в българия и на Балканския полуостров
Витоша е била позната още от древността и е носела различни имена през вековете. В V век пр.н.е. старогръцкият историк Тукидит я нарича Скомос. Известно е и друго антично название – Скомброс. В съчиненията на римския естественик Плиний Стари планината се споменава с името Скопиос. В края на ХI век неизвестен български летописец написал съчинение, наречено сега „Български апокрифен летопис“, в което за първи път се споменава името Витоша. Според проф. Димитър Дечев (1877-1958 г.) – класически филолог, историк и епиграф, завършил класическа филология в Германия, наименованието Витоша е тракийско и се състои от две думи – „ви“ (две, два), и „тош“ (режа, дялам). Така че Витоша означава „два резена“, което напомня за двата витошки върха Голям и Малък Резен, ясно открояващи се на релефа на планината. Това мнение е възприето и от Павел Делирадев – един от основателите на алпинизма и пещерното дело у нас, с принос в географията, геологията, историята, медицината, биологията, в книгата му „Витоша“ (1926 г.).
От столетия поминъкът на населението в подножието на Витоша винаги е бил свързан с планината. Старите документи показват, че допреди няколко века Витоша е била покрита с останки от непроходимата Magna Silva Bulgarica (Великата българска гора). За бранището на Бали ефенди (около Княжево) османският пътешественик, пътеписец, поет и историк Евлия Челеби (1611-1682 г.) казва: „То е една гъста гора, през която стрела не прониква, куршум не работи. Тази гора е красива със своите високи до небесата чинари, дъбове и тополи“. И по-нататък: „Тук тя е толкова гъста, и дърветата образуват такава дебела сянка, че нивга слънчеви лъчи не проникват“. Унищожаването на тези гъсти вековни гори е станало през ХVII, XVIII и особено през ХIX век. През 1859 г. Осман паша не само е позволил, но е заповядал на селяните от подвитошките села да унищожават горите. Контрабандата продължила опустошението, а нуждата от горивен материал за многобройните видни и самокови наложила превръщането в дървени въглища на хиляди вековни дървета.
Първите документирани мерки за опазване на дивеча и борба с бракониерството на Витоша датират от края на ХІХ век. През 1893 г. Софийското окръжно управление издава заповеди, с които забранява лова на сърни, елени, кошути, диви кози, фазани и глухари на територията на Витоша и Софийски окръг. Нарушителите подлежали на наказания съгласно тогава действащите закони, а за изпълнението на забраната трябвало да се погрижат околийските началници, градските и селските кметове с помощта на полицейските, горските и общинските стражари.
Поради непосредствената си близост до града, Витоша се превръща в предпочитано място за отдих на все по-многолюдното столично население. На 27 август 1895 г. се състоял знаменитият поход на близо 300 туристи, водени от Алеко Константинов към Черни връх.
Походът поставя началото на организирания туризъм в България. Шест години по-късно, през 1901 г., на Витоша е поставена и първата туристическа маркировка у нас– указателен знак в близост до Драгалевския манастир, сочещ пътя към Черни връх.
Още в началото на ХХ век е оценено значението на витошките торфища за пълноводието на реките – основен и единствен тогава водоизточник на софийското население. За пълноводието на реките и за качеството на въздуха са от значение и горите, които през онези години били изсичани масово от собствениците им за създаване на пасища. Справянето с този проблем налагало частните имоти да бъдат отчуждени в полза на държавата и тя да предприеме дейности по залесяване на обезлесените витошки територии.
През 20-те години на миналия век се обръща все по-голямо внимание на българската природа и се предприемат действия за опазването ѝ. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война отклоняват вниманието и силите в друга посока и осуетяват плановете за създаване на национален парк на Витоша. В началото на 1926 г. започва процедура по отчуждаване на високите части на Витоша в полза на държавата. Териториите са оценявани от специална оценителна комисия и заплатени на собствениците им от Държавното съкровище. Едва през 1934 г., с активното участие на българската природозащитна общественост, част от планината Витоша с площ 6410 ха е била обявена за парк. Това е първият парк не само в България, но и на Балканския полуостров. Границите му са се променяли неколкократно и днес обхващат цялата планина с площ 27 105 хектара. Залесените територии са около 60 % от планината.
Изследванията показват, че в Парка са разпространени 1859 вида висши растения като деветнадесет от тях – само в България (български ендемити), а тридесет и пет са включени в „Червената книга на Република България”. Тук са установени 528 вида сладководни водорасли, 664 вида гъби, 369 вида лишеи, 341 вида мъхове. На територията на Парка са установени 32 типа естествени природни местообитания от значение за Европейската общност. Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, буковите гори и крайречните съобщества. Други специфични типове природни местообитания са каменните реки, сипеите и торфищата.
Богато е и разнообразието и на животинския свят. Тук се срещат 138 ендемитни вида (български и балкански), 300 редки и 85 реликтни вида безгръбначни. В Парка са установени 25 вида земноводни и влечуги, над 230 вида птици, като 120 от тях гнездят на територията на Парка. Прилепите са 18 вида и най-много се срещат в пещерите на Боснешкия карстов район. Независимо от непосредствената близост с милионната столица, Паркът се обитава от почти всички видове едри бозайници, които се срещат в България. Заради продължителната защита на уникалната витошка природа днес София е единствената европейска столица, непосредствено до която се срещат мечката, вълкът и дивата коза.
При създаването на Парка са били обявени и едни от първите резервати в България – „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“. Най-голямата забележителност на „Бистришко бранище“ (обявен за биосферен през 1977 г. по международната програма „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО) са представителните смърчови екосистеми, субалпийските и скалните съобщества. Резерватът „Торфено бранище“ съхранява най-значителния за България комплекс от високопланински торфища, както и свързаната с тях влаголюбива растителност.
На територията на Парка, в Боснешкия карстов район, е разположена пещера Духлата. Тя е най-дългата и една от най-красивите пещери в България. Разположена е на 7 етажа и в нея текат 6 подземни реки, а общата ѝ дължина надхвърля 18 километра.
Специфични за Природен парк „Витоша” са каменните реки (морени) и сипеите. Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-висок сред тях е Черни връх (2290 м).
От Витоша извира река Струма – най-дългата в Югозападна България. В Парка се намира и известният Боянски водопад, разположен на Боянска река на 1200 м надморска височина.
Природният парк е част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000” и е защитена зона по двете европейски природозащитни директиви – за птиците и за местообитанията.
През Средновековието Витоша се е славила като център на българската Мала Света гора. От съществувалите някога в планината и околностите ù повече от 40 манастира, са се запазили само два: Драгалевският „Света Богородица Витошка” (ХІV в.) и Кладнишкият „Свети Никола ” (изграден през ХІХ в. върху стари основи). Боянската църква „Св. Пантелеймон“ (Х-ХI в.) е разположена на границата на Парка и е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Витоша е предпочитано място за провеждане на практически занимания, свързани с наука, спорт и туризъм. За любителите на природата от всички възрасти Дирекцията на Природен парк „Витоша“ е изградила няколко музея – на мечката, совите и водното конче, създадена е дендрологична алея за незрящи, спортно-информационна алея за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат, торфищна информационна алея, класни стаи на открито, национален парков информационен център с богата информация за защитените територии в България и по света. През 2012 г. отваря врати Детският екостационар „Бели брези“. Той е в непосредствена близост до музеите на совите и водното конче в едноименната местност, недалеч от Дендрариума. Сградата е построена с естествени материали – камък, глина и дърво. През 2013 г. Детският екостационар „Бели брези“ получи специалната награда в категорията „Сгради с елементи на зелена архитектура“ в Националния конкурс „Сграда на годината“. От май 1998 г. Министерството на околната среда и водите поддържа природозащитния информационен център „Витоша“ в близост до Драгалевския манастир, който е първият от веригата информационно-образователни центрове към защитени територии в България.
Днес общата дължина на пътеките и алеите, които водят посетителите към туристическите центрове, е над 300 километра. За поддръжката на парковата инфраструктура – алеи, мостове, скари за преминаване, маси и пейки, заслони, кътове за отдих полагат усилия стотици доброволци, включили се в инициативата на Дирекцията на Парка „Осинови обект“. Те поддържат осиновените обекти в добро състояние за осигуряване безопасността на туристите, освежават туристическите маркировки, почистват от отпадъци замърсени места и така Витоша е още по-приветлива за радост на посетителите. През Парка преминава и част от Европейския туристически маршрут Е-4, който свързва Пиринеите с Алпите, Рила и Пелопонес. Главните туристически маршрути в Парка са над 30, лифтовите съоръжения са с обща дължина 13 км и капацитет 6000 души на час. Настанителната база е с капацитет близо 4000 легла в хижи, хотели и почивни станции.
Парковата администрация работи активно за поощряване на научните и образователни дейности и осигуряване на обществена подкрепа за постигане на целите при управлението на Парка чрез изработване и разпространение на информационни и рекламни материали. Десетки са издадените книги, списания, образователни плакати, туристически карти, дипляни и листовки – част от поредицата „Библиотека „Витоша“. Изданията удовлетворяват интереса към Парка на хора от всички възрасти, обогатяват познанията им за Витоша, учат ги да пазят природата и да ценят постигнатото през годините с много обич, труд и грижа.
Дирекцията на Природен парк „Витоша“ към Изпълнителната агенция по горите при Министерството на земеделието и храните поддържа интернет страница на адрес: www.park-vitosha.org.
Съставил статията: инж. Юлия Михайлова, ДПП „Витоша“
Снимки: архив ДПП „Витоша“
