145 години от Закона за ловните билети

НАЧАЛО НА ЛОВНОТО  ЗАКАНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ

Първата законодателна норма за лова е Публично-административен правилник за лова № 46 от 09. 08. 1880 г., издаден за Източна Румелия в Пловдив. 

През 1880 г. правителството на освободена България гласува в Народното събрание първия Закон за лова. Негов създател е видният гражданин на Елена Петко Горбанов – възрожденец и участник в Освободителната война, заемал висок административен пост в първите години след Освобождението. Този юридически акт съдържа единствен член, който въвежда ловните билети и съответните такси.

Първият закон за лова (Законъ за билетитѣ за лова. Д. В. Бр. 95. 23. XII. 1880 г.) у нас е приет само две години след Освобождението на България. Утвърден е с Указ № 750 от 17 декември 1880 година. Законът има само два члена. Те постановяват ловуването да става само след заплащане на държавна такса и с ловен билет и задължават околийските управители да турят ред в лова. Така, макар и не пряко, още с този закон дивечът у нас се определя като държавна собственост.

Вторият Закон за лова (Законъ за лова. Д. В. Бр. 92. 1. V. 1897 г.) е утвърден с Указ № 24 от 15 март 1897 година и е публикуван в Държавен вестник, Брой № 92, 01.05.1897 г. . С него (чл.1) дивечът в страната се определя за държавна собственост, с изключение на оградените земи.

По същество законът от 1897 година е първия природозащитен закон у нас.

С него се въвежда забрани за ловуване на някои женски птици-фазанки и  глухарки, на женски сърни и кошути, на прилепи и таралежи. Въвеждат се ловни сезони и територии, в които не се ловува, като с това се залага идеята за ловните развъдници. Забранява се унищожаването на гнездата и събирането на яйца на ловни и не ловни птици. Въвеждат се премии и се разрешава целогодишно отстрела на хищници. Отчита се негативното влияние на бракониерството и се въвеждат глоби и санкции за нарушителите на закона.

Третият Закон за лова (Законъ за лова.  Д. В. Бр. 34. 13. II. 1904 г.) е утвърден с Указ № 17 от 31 януари 1904 година и е публикуван в  Държавен вестник, Брой № 34, 13.02.1904 г.  С него се утвърждават и доразвиват залегналите досега принципи от предишния закон. Това е първият закон у нас, по който се издава и Правилник за неговото приложение (Д.В. бр.172 01.08.1912 г.). Новите моменти, които се залагат са:

–           създава се фонд за развъждане на полезен дивеч ;

–           въвежда се изискването за водене на ловна статистика;

–           създава се държавна щатна охрана по лова;

–           въвежда се категорията ловци-професионалисти, които плащат по-голяма такса за ловния си билет;

–           С третия Закон за лова се разрешава учредяването на национална Ловно-стрелческа организация „Сокол“ със седалище в София и поделения в страната и по този начин се признава законовия статут на ловната организация, като е записано: “позволява учредяването на Централно ловно дружество “Сокол”, със седалище в София и клонове в страната”(чл.18).

На дружеството се формулира и целта за създаването му, а именно: “за размножаване на полезния и изтребление на вредния дивеч, за разпространяване между населението на познание по лова и за съдействие на властите по изпълнение на Закона за лова”.

Четвъртият Закон за лова (Законъ за лова.  Д. В. Бр. 252. 8. II. 1926 г.) е утвърден с Указ № 4 от 25 януари 1926 година. Това е първият пълен ловен закон у нас, утвърждаващ българските традиции и демократичен характер на ловния спорт и въвеждащ европейската практика в стопанисването на дивеча. По време на неговото действие, страната ни залага основите на едно съвременно ловно стопанство, развива идеи при стопанисването, управлението и ползването на дивеча, които са актуални и днес.

С четвъртия Закон за лова се прави опит да се създаде национално ловно стопанство. По-характерните моменти в него са: установяват се срокове за ловуване на различните видове дивеч; забранява се отстрелът на благороден елен, дива коза и фазан; предвиждат се строги наказания спрямо нарушителите на Закона за лова; за нарушителите освен глоба се предвижда и затвор; с цел подпомагане на развъждането на дивеч се предвижда създаването на ловни станции (обособяване на ловни стопанства) и постоянни и временни развъдници (ловни развъдници). /Стенин.2007. с.6/

Петият Закон за лова се приема през 1948 година (обнародван Д.В. бр. 230 от 1 октомври 1948 г.) и Правилник за приложението му (Д.В. бр.272 от 19 11. 1948 г.). И този закон определя дивеча като държавна собственост и запазва основните принципи на досега действащия четвърти Закон за лова. Не се променя системата на управлението. Запазват се като ръководни структури Националния Ловен съвет и Окръжните ловни съвети, а стопанисването на дивеча и надзорът по лова остават към Министерство на земеделието и горите и на регионалните структури  на горите, както е и дотогава. Законът въвежда и редица нови принципни положения, което е напълно естествено при променената политическа, икономическа и социална система след промените настъпили в Европа след Втората световна война. По-важните от тях са:

1. Въвеждат се принципни изисквания за планово стопанисване на дивечовите запаси, за плановото им обвързване с прираста и ползването и с тяхната динамиката във времето.
2. За пръв път в законите ни се включва и ловностопанската наука и научните структури като гарант за успешното решаване на всички въпроси, свързани с ефективното стопанисване на дивеча. В Ловния съвет на страната се включват и представители на научно-изследователските институти, работещи в областта на ловното стопанство.
3. Нов момент в Закона е, че правото на ловуване имат само български граждани, членове на ловно-рибарските дружества (чл.4). Продължава традицията от предишните два закона да се подкрепя и развива организирания характер на ловно-стопанската дейност и ловния спорт у нас, което е и предпоставка за бъдещите успехи на ловното ни стопанство.
4. За пръв път в нормативната ни уредба се обръща внимание и на проблема за болестите по дивеча като “се задължават служителите по горите и ловците да съдействат за откриване на болестите по дивеча и тяхното прекратяване”.
5. С оглед на по-нататъшното развитие на ловната статистика се задължават ловците да отчитат отстреляния дивеч от всеки ловен излет и да предоставят данните в определени срокове.
6. Нов момент е и забраната на пашата в дивечоразвъдните станции и ограничаването й в ловните стопанства и ловните развъдници.

Седмият Закон за лова и опазване на дивеча, който действа и до момента е приет от 38 Народно събрание на 12.09.2000 г. и е обнародван в Д.В.бр.78 от 26.09.2000 г., а Правилникът за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (В сила от 29.06.2001 г.) е приет с ПМС № 151 от 13.06.2001 г. (Обн. ДВ. бр.58 от 29 Юни 2001г.).

Текстовете са извадени от материал, подготвен от инж. Емил Комитов, лесоинженер „Горска икономика и горска сертификация“ при ЦУ на Южноцентрално държавно предприятие, гр. Смолян