Стопанисване на българските горите
Месец октомври 2025 г.: Стопанисване на българските горите
Съгласно действащия Закон за горите (Обн. ДВ. бр. 19 от 8 март 2011 г.), стопанисването на горските територии е регламентирано в Раздел III, който очертава основните принципи и подходи за устойчиво управление на горите в България.
📌 Чл. 87. Основни дейности при стопанисване на гори
„Стопанисването на горските територии обхваща дейностите по залесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на сечи в горите.“
Това означава, че стопанисването включва не само икономическо използване (като сеч), но и активни мерки за опазване и възстановяване на горската среда, особено в уязвими райони.
📌 Чл. 88. Видове стопанисване според типа гора
„Горите се стопанисват като високостеблени, издънкови за превръщане в семенни и нискостеблени.“
Тук се прави разграничение между:
- Високостеблени гори – създадени от семена, с по-дълъг жизнен цикъл, по-устойчиви и с по-висока екологична стойност;
- Издънкови гори – израстват от пънове и корени след сеч, често с по-ниско качество на дървесината;
- Нискостеблени гори – с нисък растеж и кратък цикъл, често използвани в специфични райони или за преход към по-стойностни горски насаждения.
Горите на България са национално богатство. Те са най-ценните природни ресурси на държавата – не само като източник на дървесина, но и като жизненоважен фактор за климата, водния баланс, биоразнообразието и чистотата на въздуха. Покриват около 36% от територията на страната и играят важна роля за околната среда, икономиката и обществото. Правилното стопанисване на горите е от съществено значение за опазването на биоразнообразието, предотвратяване на ерозията и смекчаване на климатичните промени.
Грижата за горите е стратегическа инвестиция в бъдещето на страната и в качеството на живот на всички граждани. Целта е да се осигури дългосрочно и устойчиво използване на горските ресурси, като същевременно се запазва тяхната екологична и социална стойност. Процесът по стопанисването включва залесяване, отглеждане, защита и възобновяване на горските територии – процес, който цели както тяхното опазване, така и дългосрочното им устойчиво ползване.
България е сред първите държави в региона, които още в края на XIX век поставят на законодателно ниво въпроса за управлението на горите. Първият Закон за горите влиза в сила още на 10 януари 1884 г. Той поставя основите на организираното управление и защита на горите в страната и показва колко рано държавата е разбрала значението на горите за природата, икономиката и обществото.
Днес стопанисването на горите продължава да бъде важна част от политиката за опазване на околната среда и устойчивото развитие. Осъществява се по план, изготвен от специалисти лесовъди, под контрола на държавата и в съответствие със съвременните екологични стандарти. Извършва се от специализирани структури – държавни, общински и частни, под наблюдението на Изпълнителната агенция по горите. Горските стопанства работят по утвърдени десетгодишни планове, които предвиждат мерки за сеч, залесяване, опазване от пожари, вредители и ерозия.
Съвременното стопанисване поставя акцент върху устойчивото развитие, съчетавайки икономически интереси с грижа за природата, защото това зелено богатство, изисква постоянна грижа, уважение и отговорност.
- Какво означава стопанисване на горите?
Стопанисването на горите включва всички дейности, свързани с:
- използване на горските ресурси (дървесина, билки, горски плодове);
- възобновяване и залесяване;
- опазване от пожари, болести и незаконна сеч;
- планиране на устойчиво развитие на горските територии.
- Собственост на горите в България
Горите в България са:
- Държавни – около 75% от горския фонд, управлявани от Изпълнителната агенция по горите и 6 държавни предприятия;
- Общински – стопанисвани от местните власти;
- Частни – около 18%, притежавани от физически или юридически лица;
- Гори на религиозни общности и кооперации.
- Как се управляват горите?
Управлението на горите се извършва чрез:
- Горскостопански планове – изготвят се за период от 10 години и съдържат данни за състоянието на гората, разрешени сечи, залесяване и мерки за опазване;
- Контрол от държавата – чрез горски инспектори и електронни системи за проследяване на дървесината;
- Законова уредба – основен нормативен акт е Законът за горите.
- Основни дейности по стопанисване
✅ Ползване:
- Сеч на дървета (само при спазване на плана);
- Събиране на билки и горски плодове.
✅ Поддържане:
- Залесяване след сеч;
- Прочистване на млади насаждения;
- Възстановяване на повредени гори.
✅ Опазване:
- Предотвратяване на пожари;
- Борба с вредители и болести;
- Санитарна сеч;
- Защита от ерозия.
- Значение на горите
Горите:
- Пречистват въздуха и произвеждат кислород;
- Поддържат водния баланс;
- Предотвратяват наводнения и свлачища;
- Съхраняват биоразнообразието;
- Служат за отдих, туризъм и образование.
- Устойчиво развитие на горите
Устойчивото стопанисване на горите означава:
- Ползване на ресурси без да се изчерпват;
- Защита на природните функции на горите;
- Баланс между икономически, екологични и социални цели;
- Включване на местните общности в управлението.
Горите са богатство, което не може да се възстанови лесно. За да ги запазим за бъдещите поколения, е нужно отговорно и устойчиво стопанисване. Всеки от нас също има роля – като потребител, турист или просто гражданин, който уважава природата.
