ВСИЧКО ЗАПОЧВА
ОТ СЕМЕТО И
ФИДАНКАТА

                                                                                                                       ЗАЛЕСЯВАНЕ И ЕСТЕСТВЕНО ВЪЗОБНОВЯВАНЕ

Залесяването /afforestation/ е международно приет термин, отнасящ се за процеса на засяване на семена или засаждане на фиданки с цел създаване на гора. В съответствие с насоките, към които се планират и отчитат залесяванията в България, към „ново залесяване“ се отнасят залесяванията на голини, недървопризводителни горски територии и на земеделски земи (т.е. създаването на гори, върху земи, на които преди това не е имало, или горите са липсвали повече от 50 години – съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC).

Повторно залесяване /reforestation/ e презасаждане на фиданки върху обезлесени площи. Към повторно залесяване в България се планират и отчитат всички останали залесявания, които по насоки най-общо се делят на такива насочени към възстановяване на цялостно или частично унищожени от биотични и абиотични въздействия насаждения и култури, и на залесявания за възобновяване и подпомагане на естественото възобновяване в зрели гори, за попълване на редини и др.

През периода между 50-те до 90-те години на миналия век залесяванията в България са били от първостепенно значение и годишно са се извършвали на площ от 300 – 400 хил. дка. Водещите цели на тези залесявания са били борба с почвената ерозия  и увеличаване площта на горите и тяхната производителност.

В последните години обемът на залесяванията в горските територии средно годишно не надвишава 20 000 дка, тъй като темповете на залесяване са свързани както с наличието на естествени процеси на възобновяване, така и с честотата, интензивността и мащаба на природните нарушения. Основен приоритет е залесяването върху опожарени и пострадали от природни бедствия и нападения от болести и вредители горски територии, които е невъзможно да бъдат естествено възобновени. При избора на дървесни видове превес имат залесяванията с широколистни видове, които представляват около 80 % от всички създадени горски култури. Най-използваните широколистни видове за залесяване са евроамериканските тополи и дъбовете: цер, зимен дъб, летен дъб и др. Една от основните цели на залесяванията са ограничаване на деградацията на почвите, контролиране на ерозионните и свлачищни процеси, запазване на качеството на земите и подобряване на водния баланс. Ето защо ежегодно около 30 % от извършеното залесяване е с противоерозионна цел.

Естественото възобновяване е предпочитано, защото осигурява ново поколение устойчива гора, която е съставена от дървесните видове на майчиния дървостой, приспособени към местните условия на средата. По-голямата част от българските гори се възобновят по естествен път. Узрелите семена на дърветата се разсейват и от тях поникват млади растения. Това обаче се случва само на местата, където условията са подходящи – почвата е влажна, лятото не е сухо и горещо, зимата не е студена, няма късни пролетни или ранни есенни слани.

В някои случаи процесът на естествено възобновяване е затруднен и тогава лесовъдите прилагат дейности за подпомагане на естественото възобновяване, чрез мероприятия като премахване на мъртвата горска постилка, отсраняване на чим чрез разрохкване, чрез направа на площадки, изсичане на подлеса и други. Създават се условия за поява на поници и осигуряване на нормални условия за растеж и развитие на самопоявилите се фиданки.

Когато няма условия за естествено възобновяване, лесовъдите пристъпват към залесяване. Без професионалната и внимателна намеса тези процеси биха се случили много по-бавно, за период много по-дълъг от един човешки живот.

Залесяванията се извършват по два основни начина – чрез посев на семена и садене на фиданки. Само засаждане на фиданки, обаче съвсем не е достатъчно. След като бъдат засадени, младите дръвчета се нуждаят от минимум три до пет години грижи. Отгледните грижи за новозасадените фиданки включват дейности, като плевене и разрохкване, изсичане на издънките от нежелани видове, които подтискат растежа им, торене, поливане и други.

Грижите за гората продължават през целия период на растеж и развитие.

Залесяването не е лесна задача, която често поставя лесовъдите на изпитание. За успешното му извършване се изискват не само знания за биологичните изисквания на дървесните видове и подходящите за тях месторастения, но и сериозни финансови средства и усилия, залесените фиданки да оцелеят и да се развиват добре, въпреки промените в климатичните условия.

Залесяването е и отговорна задача. От съществено значение за устойчивото бъдеще на новосъздадените култури и тяхното превръщане в дълговечни гори е намаляването на тяхната уязвимост към климатичните промени и загубата на биологично разнообразие. Тези две основни цели се постигнат чрез създаването на хетерогенни насаждения, имитиращи биологичното разнообразие на естествените горски екосистеми. Значими фактори за постигане на успешни резултати са правилното съхранение и транспортиране на фиданките, качествената и отговорна теренна работа. Именно от тях зависи в голяма степен прихващането на младите фиданки и създаване на жизнени индивиди, устойчиви на климатичните процеси и очакващите ги изпитания, произтичащи от заобикалящата ги околна среда. Към качеството на работа и последващото отглеждане на новосъздадените култури е необходимо да се подхожда отговорно, защото фиданките, които засаждаме и отглеждаме днес, са горите, които ще ни радват утре.

(Материалът подготви: инж. Мария Чамбова, главен есперт в дирекция „Горско стопанство“, ИАГ)

1.      За дейността на горските семеконтролни станции и отговорността да имаме качествени семена от горскостопански видове и продуктивни насаждения разказва 

инж. Мария Беловарска, директор на Горска семеконтролна станция – София