100 години висше лесовъдско образованиe в България
Исторически и предстоящи събития
януари 2025
“Правото на съществуване на лесовъдската
специалност е ГОРАТА.”
Проф. Тодор Димитров
100 години висше лесовъдско образование в България
През 2025 г. се навършват 100 години от създаването на висшето лесотехническо образование в България.
Реализацията на това начинание се оказва трудно и изпълнено с препятствия.
Стопанисването на горските ресурси след Освобождението е се сблъсква с различни проблеми. Един от най-важните е липсата на квалифицирани кадри, а това е давало негативно отражение върху цялостния стопански живот на страната. Ерозираните пасища водят до западане на скотовъдството, населението обеднява, зачестяват природните бедствия. Обезлесените склонове подсилват пораженията от периодичните порои. Потоци от кал и камъни са засипвали улици, къщи, ниви и пътища, гине добитък, има и човешки жертви. Такава е била съдбата на Кюстендил, Казанлък, Копривщица, Карлово и много други селища към края на XIX и началото на XX век. Високостъблените насаждения са останали малък дял, а около 2/3 от горите са били нискостъблени. Тази характеристика не отговаря на природния потенциал и се отчитало, че основната причина е в липсата на лесовъдски кадри.
Проф. Тодор Димитров – основоположник на българското висше лесовъдско образование и декан на Агрономо-лесовъдния факултет 1935-1936 г.
1926 г. – Рилски манастир, първи випуск с проф. Тодор Димитров
Първите стъпки за обучение на кадри в областта на горското стопанство започват с откриването на училища за горски стражари в Чамкория (Боровец) през 1896 г. и Велинград през 1911 г., а през 1919 г. започва обучението в средното техническо училище в София. Негови възпитаници са бъдещите доценти и професори Тодор Димитров, Димитър Стефанов, Асен Биолчев, Стоичко Христов, Иван Добринов, Димитър Велков, Михаил Петров и др. Още в края на XIX век се появяват и първите публикации за необходимостта от специалисти с висше лесовъдско образование. Започва кампания, която е израз на борбата на българските лесовъди против унищожаването на горите. Тя се усилва с назначаването на служба в горите на завърналите се от чужбина дипломирани лесовъди. Стефан Дончов (1855–1930) е първият българин с висше лесовъдско образование, учил в Хърватско и Прусия. За пионер на българското лесовъдство се счита Стоян Брънчев (1864–1940), завършил лесовъдство в Мюнхен и станал първият наш лесовъд, заел висока държавна служба. Процесът е активизиран и от приетите тогава закони за горите (1883, 1889, 1897, 1904, 1922 г.).
Влиятелният лесовъд К. Байкушев (1867–1932), завършил лесовъдство в Тарандт (1889), публикува през 1892 г. статия във в. “Свобода”, следват публикации от Ст. Брънчев (1893), Грозьо Грозев (1904), Цанко Дончев (1910) и др. Получава се обществена подкрепа от юристи, учители, учени и държавници. През 1915 г. е създадена комисия по откриването на лесовъден факултет, но работата й е без положителен резултат. Васил Стоянов отбелязва (1968), че към 1919–1920 г. на всеки от работещите в горите 100 лесовъда с висше образование се пада средно площ от 30 000 ha, което е 6–7 пъти повече в сравнение с напредналите страни. Става ясно, че подготовката в чужбина не може да задоволи нуждите от специалисти. Настойчиви мнения за разкриване на лесовъдска специалност се поддържат от Дружеството на лесовъдите, Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ), радетели на гората и природозащитници. Като неколкократен министър на МЗДИ и влиятелен държавник в онези години постоянна подкрепа оказва и Димитър Христов. С издаването на Указ № 145 през 1921 г., които изменя и допълва действащия Закон за народното просвещение се реализира идеята за създаване Горска академия с 3-годишен курс на обучение, взето е и решение за създаване на Лесовъден факултет към Софийския университет (СУ). Липсата на средства осуетява изпълнението на тази идея, но през 1923 г. към Агрономическия факултет (създаден 1921 г.) на Софийския университет се поставят основите на академичното лесовъдско образование, като се открива катедра „Частно лесовъдство”.
На 28.01.1925 г. с решение на Академичния съвет на Софийския университет се основава Лесовъден отдел към Агрономическия факултет и датата се приема за начална на висшето лесотехническо образование у нас. Изключително важна е била ролята на проф. Янаки Моллов (по-късно академик) като министър на МЗДИ. Той се среща с комисията към СУ (Ректора и деканите на Физико-математическия и Агрономическия факултет), предлага съдействие за осигуряване на бюджетни средства за материална база и преподавателски кадри. С негова заповед през февруари 1925 г. се разпорежда финансиране за Лесовъдния отдел и Агрономическия факултет.
За първи път новото име – Агрономо-лесовъден факултет към Софийския университет, се среща официално в Указ № 287 от 07.09.1925 г., с който се регламентират условията за постъпване на студентите. По-късно се учредяват специализираните катедри – „Лесоустройство и горска таксация” (1927), начело с доц. Темелко Иванчев, „Лесоползване” (1930), с ръководител доц. Васил Стоянов, и „Общо лесовъдство” (1931) с доц. Методи Русков.
С протокол 13/18.02.1925 г. на факултетния съвет при Агрономическия факултет се взема решение да се приемат 20 души за летния семестър (учебната 1924-1925 г.) в новооткрития Лесовъдски отдел на Агрономическия факултет. Приемът и обучението на студентите се осъществява по временен учебен план. Според споменатия протокол ще се приемат лица от мъжки пол завършили Лесовъдния отдел при техническото училище (сега Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия), земеделските гимназии в Садово и Русе (Образцов чифлик), реални гимназии и Военното училище.Съгласно протокол 19/10.04.1925 г. класираните кандидати са общо 20 и 3-ма резерва от общо 50 кандидат-студенти. За следващата учебна година, 1925-1926 г., са приети само двама души на мястото на отпадналите през първия курс на обучението. В действителност редовното обучение започва от учебната 1925-1926 г. Първите учебни занятия се провеждат във Физико-математическия факултет и Духовната семинария, както и в частни къщи в района на двата факултета. Цялостен учебен план за подготовка на студентите лесовъди се утвърждава на 7 май 1927 година. Неговата структура обхваща: общообразователни дисциплини (общо 16); Специални дисциплини (общо 14); Задължителни дисциплини без изпит (общо 6) и Факултативни дисциплини (общо 8).
1928 г., Искърско дефиле, първи випуск с проф. Тодор Димитров
30.09 – 01.11.1929 г., Мъглиж, втори випуск
1932 г., 4-ти випуск пред Агрономо-лесовъдния факултет
1935 г. – учебна практика, на заден фон са Ветеринарният факултет, Борисовата градина и Витоша
1935 г. под вр. Чукава, упражнение по лесовъдсто с проф. Методи Русков и асистент Асен Биолчев
1936 г. с проф. Методи Русков на практика по лесовъдство в Люлин планина
1943 г., факсимиле на дипломната работа на Николай Хайтов
Със свое писмо от 30.12.1925 г. министъра на МЗДИ проф. Янаки Моллов уведомява Ректора на СУ, че се предоставят на новосъздадения факултет за научни и учебни цели две учебно-опитни горски стопанства (УОГС) – “Гешова планина” в местността Юндола с иглолистни гори и “Петрохански проход” в с. Бързия с букови гори.“ в темата „100 години висше лесовъдско образование в България.
От учебната 1928-1929 г. повечето лекции се четат в новата сграда Агрономо-лесовъдния факултет на ул. „Драган Цанков”.
От първия випуск на Агрономо-лесовъдния факултет, с декан проф. Янаки Моллов, през 1929 година успешно завършват 10 души. На тържеството при дипломирането (17.03.1929 г.), прочувствена реч държи Деканът на АЛФ проф. Я. Моллов. Дипломите връчва първият професор-лесовъд Тодор Димитров, който пожелава на младите възпитаници със звание “лесовъд”: “…на първо място Вие трябва да работите за събуждане и повдигане на народно съзнание, особено за щадене на отечествените ни горски богатства… във всички трудни моменти търсете в себе си сили за упорита и честна дейност, работете за издигане на името на народополезното дело, на което ще станете служители. Пазете достойнството и на института, в който се наредждате…!“ През учебната 1944-1945 г. за първи път са приети кандидат-студенти девойки. Тогава приемът е най голям – близо 224 души, което е почти четири пъти повече от обикновено. Обзавеждат се необходимите лаборатории и се подготвят аудитории.
След 1945 г. лесовъдското образование претърпява не само развитие, но и редица реформи. През 1945 г. в Пловдив се открива нов Държавен университет с два факултета: Агрономо-лесовъден и Медицински. През 1947 г., съгласно Закона за висше образование от 05.07.1947 г., двата Лесовъдни факултета на Софийския и Пловдивския университет се обединяват в самостоятелен Лесовъден факултет, който една година е към Софийския университет. С указ Указ 1375/30.09.1948 г. на Президиума на Великото народно събрание се сформира Селскостопанска академия, която включва 4 факултета (един от които е Лесовъдният), които се отделят от Софийския университет. На следващата година Лесовъдният факултет към Селскостопанската академия се преобразува в Лесотехнически факултет с два отдела – „Горскостопански” и „Горскопромишлен”. С Указ 511/08.10.1951 г. се извършва преустройство на Лесотехническия факултет като съм съществуващите два отдела се се откриват още два – „Експлоатационно-транспортен” и „Зелено градско строителство”.
С преименуването на Лесовъдния факултет в Лесотехнически и с разделянето му на 4 отдела се полагат основите на самостоятелно висше учебно заведение.
Съгласно решение на Комитета за наука, изкуство и култура от 19.07.1951 г. на завършилите специалност „Лесовъдство“ се признава квалификацията „инженер-лесовъд“.
С указ на Президиума на Народното събрание на 12 януари 1953 г. Селскостопанската академия се разделя на три самостоятелни висши учебни заведения. Едно от тях е Висшият лесотехнически институт (ВЛТИ). В него се подготвят специалисти по горско стопанство, озеленяване на населени места, механична технология на дървесината, както и по химична технология на дървесината и технология на целулозно-хартиеното производство, които по-късно се прехвърлят в новооткрития Висш химикотехнологичен институт. По решение на Министерския съвет на ВЛТИ е предоставена сграда в столичния квартал „Дървеница”, където се помещава от 26.05.1955 година.
През 1974 г. с разпореждане на Министерски съвет от 07.08.1974 г. се прави структурна промяна във ВЛТИ като се образуват два факултета – „Горско стопанство и озеленяване” и „Горска промишленост”.
С решение на Академичния съвет на ВЛТИ от 14.09.1994 г. са открити три нови факултета: „Екология и ландшафтна архитектура“, „Ветеринарна медицина“ и „Агрономически факултет“.
На 27 юли 1995 г. с решение на Народното събрание се дава сегашния статут на Лесотехническия университет. Това събитие е съчетано с откриване на нов учебно-лабораторен корпус (УЛК), към който през 2007–2013 г. бе модернизиран Библиотечно-информационния център по проект на Оперативна програма “Регионално развитие”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Лесотехническият университет в София е акредитиран институционално като висше училище и програмно – по 7 професионални направления. У нас единствено в ЛТУ се подготвят инженери по горско стопанство, технология на дървесината и инженерен дизайн (интериор и дизайн на мебели). Тук се обучават студенти и по ландшафтна архитектура, екология и опазване на околната среда, ветеринарна медицина, агрономство, растителна защита, стопанско управление и алтернативен туризъм. От настоящата година е обявен прием по нова специалност – компютърни технологии в мебелната индустрия. Обучението е в три степени – образователно-квалификационни степени (ОКС) “бакалавър” и “магистър” и образователна и научна степен (ОНС) “доктор”.
За успешното развитие на лесотехническото образование през изминалите 95 години принос имат всички преподаватели, служители и студенти на Лесотехническия университет. За възхода на институцията, трябва да се отдаде признателност на всички досегашни ректори: 1953–1957 г. – акад. Борис Стефанов; 1957–1960 г. – проф. Димитър Стефанов; 1960–1966 г. – проф. Асен Биолчев; 1966–1968 г. – проф. Стоичко Христов; 1968–1972 г. – проф. Христо Сираков; 1972–1979 г. – проф. Александър Илиев; 1979–1984 г. проф. Тачо Илиев; 1984–1989 г. – проф. Никола Ботев; 1989–1991 г. – проф. Виктор Донов; 1991–1994 г. – проф. Андрей Райчев; 1994–2003 г. – проф. дсн Димитър Коларов; 2003–2011 г. – проф. дсн Нино Нинов; 2011–2016 г – проф. д-р Веселин Брезин; от 2016–2024 г. – чл-кор. проф. д.н. Иван Илиев; 2024 – доц. д-р Христо Михайлов. Особено значима роля за стабилността и последователното развитие на Лесотехническия университет до сегашната широко признавана академична институция има акад. Мако Даков.
Пряк приемник на Лесовъдния отдел при Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, основан през 1925 г. е Факултет “Горско стопанство”. В него се обучават годишно около 700 студенти по специалността “Горско стопанство”. Мисията на Факултета е да обучава и възпитава квалифицирани кадри, и да осигурява развитие на науката, в областта на горското и ловното стопанство. Поставените основни цели и задачи са: да подготвя конкурентноспособни и адаптивни специалисти в образователно-квалификационните степени Бакалавър и Магистър, и в образователната и научна степен Доктор; да развива научните изследвания в областта на лесовъдните науки; да осигурява възможности за мобилност на студентите и преподавателите; да създава условия за развитие на академичния състав; да предоставя възможности за продължаващо обучение и повишаване на квалификацията на преподавателите и служителите, както и на специалисти, завършили други професионални направления и специалности.
При вече 100-годишна история академичният състав на ФГС се гордее с постиженията на своите повече от 7000 възпитаници, които създават нови гори в България и по света и се грижат за устойчивото стопанисване на “зеленото злато” на планетата.
(Материалът е подготвен от: проф. д-р Мариус Димитров, инж. Борис Господинов, доц. д-р Евгени Цавков. Снимки: архив: Музей на ЛТУ)
2019 г. учебна практика по Дендрология, Белмекен, горна граница на гората